Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Сякаш доловил враждебното отношение, К’рок отстъпи встрани и пропусна онзи, който го следваше.
— И за да не мисли, че може да ме атакува, когато не съм внимавал, това е мой телохранител.
През вратата подаде глава гущероподобно чудовище, окачило на врата си огърлица от ярки камъни и въоръжено е дълги, закривени нокти.
Джек се опита да преглътне и не успя. Богс зяпна, без да обръща внимание на стичащата се по челюстта му слюнка.
— Боже всемогъщи, какво е това?
Милосецът погледна към Богс и се захили.
— Това е берсеркер, човеко. Легендарен войн гущер от моя родна планета. Зъл кучи син.
Джек започна да трепери неудържимо.
А милосецът продължаваше да обяснява:
— Той израства от яйце, което снася в мъртва плът. Понякога в жива също. Човешка плът храни яйце много добре. Ако някой от вас бъде непослушен, може би позволя на мой берсеркер снесе яйце в него. Винаги ще ми бъде от полза друг берсеркер.
В далечния ъгъл някой започна да повръща. Възкиселата миризма се смеси с вонята на милосеца и неговия берсеркер.
Милосецът се ухили.
— А сега ще ви каже какво очаква от вас командир Талтос.
Джек почти не го чуваше. Трябваше да полага огромни усилия, за да овладее треперенето на тялото си. Опря ръце в бедрата си и започна да диша бавно и равномерно, като се стараеше да изхвърля навън страха и ужаса при всяко издишване. Но не можеше да овладее паниката. Ето в какво щеше да се превърне, ако продължаваше да живее с фантом!
17.
Джек каза на другите, че трябва да скрие бойния костюм от милосеца, който без съмнение щеше да го познае и да се досети, че е въоръжен, и те приеха обяснението му. Сташ изглежда реши, че това е сигурен признак за присъединяването на Джек към подготвяното въстание срещу драките. Талтос, който не беше ветеран от Пясъчните войни, нямаше да познае костюма, но К’рок не би го пропуснал — нищо чудно неговият берсеркер да се бе излюпил в подобен инкубатор.
Джек работи три цели дни на двойни смени, преди К’рок да му разреши да се свърже с Амбър, но като цяло милосецът се оказа справедлив началник. Бяха му заповядали да разчисти мините и той си даваше сметка, че подчинените му ще работят далеч по-добре, ако им позволи известна свобода и им вдъхна надежда. Обещанието бе, че ще ги пуснат да заминат от Лазертаун веднага щом драките се изтеглят.
Но освен морков, имаше и пръчка. К’рок имаше навика да пуска из тунелите дребни гризачи, които берсеркерът преследваше и с които се хранеше. Типично за гущерите, той ядеше доста малко, но дори тези демонстрации бяха достатъчни, за да държат миньорите в подчинение.
При първата подобна сцена Богс видимо потрепери, а Сташ отбеляза далеч по-прагматично:
— Напомня ми, хора, за едно приятелче, с което работех някога. Имаше голям аквариум и вътре отглеждаше голяма и свирепа риба. Хранеше я с малки рибки и гледаше как ги гони, а те се гърчат от ужас. Та такива ми ти работи.
Изкъпан и изтощен, Джек се бе настанил пред видеофона, с каквито бяха оборудвани офицерските спални. Чу се тих звън и на екрана се показа Амбър.
— Джек! Какво става? Добре ли си? Изглеждаш блед.
— Нищо ми няма. Претрепват ни от работа. От друга страна, увеличиха хранителния порцион и договорите ще бъдат прекратени веднага щом се изтеглят.
Тя се намуси.
— А аз си мислех, че сме те измъкнали.
Джек сви рамене.
— По-добре от това, което стана с губернатора.
— Зная. Чух за смъртта й. Изпекли я направо в кабинета й, въпреки че според някои слухове тя го е направила сама. — Амбър завъртя многозначително очи.
Джек не се сдържа и се разсмя.
— Как е свети Колин?
— Потънал е до гуша в преговори. Опитва се да убеди драките да му разрешат разкопки в находището. Той… — последваха кратки смущения и образът на Амбър се изгуби за миг. — Цензурират ме — обясни тя.
Джек разбра. Линията се подслушваше. Предаването се заглушаваше на нежеланите места.