Момчешки живот

— Това е „да“, така ли да приема? — попита родителите ми г-н Причърд.

— Не знам, Том! — възрази мама. — Един от нас също трябва да отиде. Просто за всеки случай.

— Разбирам колебанията ви, г-жо Макенсън. Мога да ви предам само, че ние със съпругата ми познаваме младия господар Върнън като нежен, интелигентен и чувствителен човек. Той няма никакви приятели, не и истински. Баща му е и винаги ще си остане дистанциран от него — отново в погледа на г-н Причърд се прокрадна лед. — Г-н Такстър е целеустремен човек. Никога не е желал младия господар Върнън да става писател. Всъщност съвсем до скоро дори отказваше да позволи на библиотеката да зареди бройки от „Луната, моя господарка“.

— Какво го е накарало да си промени мнението? — попита мама.

— Времето и обстоятелствата — уточни г-н Причърд. — На г-н Такстър му стана ясно, че младият господар Върнън няма склонност към света на бизнеса. Както казах, младият господар е чувствителен човек — ледът го напусна, той примигна и дори ни предложи отсянка от усмивка. — Извинете ме. Нямах намерение да обяснявам грижите, с които съм сигурен, че не желаете да бъдете натоварвани. Но младият господар Върнън много би желал да получи отговор. Мога ли да му предам, че сте съгласни?

— Само ако и един от нас дойде със сина ми — каза му татко. — Винаги съм искал да видя онази къща отвътре! — той погледна към мама. — Ако нямаш нищо против, разбира се!

Тя се замисли за момент. Взирах се в търсене на признаци на нерешителност; дъвченето на долната й устна обикновено довеждаше до „не“, от друга страна въздишка и леко потрепване на дясното ъгълче на устата й бяха път към раждането на „да“. Въздишката се появи, след нея и потрепването.

— Да — съгласи се мама.

— Много добре — усмивката на г-н Причърд бе истинска. Той изглеждаше облекчен, че сме достигнали до положително решение по въпроса. — Инструктиран съм да ви уведомя, че ще ви взема оттук в събота вечер в шест и половина. Часът удобен ли е, господине?

Въпросът бе отправен към мен. Казах, че часът ме устройва.

— Дотогава! — г-н Причърд ни се поклони със скован гръб и се отправи към облечената си в кожа от коприна кола.

Шумът от запалването на двигателя беше като приглушена музика. След това г-н Причърд се отдалечи и на следващото кръстовище зави в посока към „Темпъл Стрийт“.

— Надявам се, че всичко ще е наред — каза мама веднага, щом се прибрахме отново в къщата. — Трябва да призная, че от книгата на Върнън настръхвах цялата.

Татко сетна отново на креслото си и взе спортните страници, където бе прекъснал четенето на вестника. Всички заглавия касаеха мачовете по американски футбол между „Алабама“ и „Обърн“, религиите на есента.

— Винаги ми се е искало да видя къде живее дъртия Муърууд. Предполагам, че това е най-добрата възможност, която ще ми се отвори. Пък и, което е главното, Кори ще има възможност да си поговори с Върнън за писане.