Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Звънецът звънна и Ковашкия мях пое командването. Демонката седна зад мен. Чух я да отваря плика. Харпията започна да крещи на едно момче на име Реджи Дъфи, задето дъвчел гроздова дъвка. Това беше част от големия план — научили бяхме, че учителката ненавижда миризмата на гроздова дъвка и поради това почти всеки ден някой изиграваше ролята на мъченик с оцветена в пурпурно уста.
Зад гърба си чух тихо подсмрък.
Това беше всичко. Но беше сърцераздирателен звук, но като си помислиш само, че онези петнадесет цента успяха да купят щастлива сълза…
През междучасието, на прашното игрище зад училището, Демонката пърхаше от дете на дете и им показваше картичката. Всички имаха достатъчно възпитание да се престорят, че вече знаят за нея. Лад Дейвин, кокалесто хлапе с червена, късо подстригана коса, което вече започваше да показва признаци, че ще стане футболна звезда с бързите си крака, сръчни пасове и като цяло любовта си към тупаника, започна да разправя на всички момичета, че картичката е купил той, веднага щом осъзна, че те го смятат за много мил жест. Аз не казах нищо. Демонката вече се взираше в Лад с любов в очите и с пръст, заврян в носа.
В събота вечерта, в уречения час, г-н Причърд дойде пред къщата ни с дългата черна кола.
— Внимавай как се държиш! — предупреди ме мама, макар че това се отнасяше донякъде и за татко.
Не бяхме облечени в костюми — „ежедневно облекло“ означаваше чисти удобни ризи с къси ръкави и чисти сини джинси. Двамата с татко се качихме отзад в колата. Останах с впечатление, че съм се озовал в пещера със стени от норка и кожа. Плоскост от прозрачна пластмаса отделяше от нас г-н Причърд. Той подкара по улицата и зави към висините на „Темпъл Стрийт“, а ние едва чувахме двигателя да работи и не усещахме нито една неравност.
На „Темпъл Стрийт“, сред огромните разклонени дъбове и тополи се намираха домовете на елитните граждани на Зефир. Там се издигаше червената тухлена къща на кмета Суоп с нейната овална алея за коли. Малко по-нататък по криволичещата улица бе разположена къщата на г-н Съмптър Уомак, който притежаваше „Спининг Уийл“, а точно отсреща беше къщата с бели колони, в която живееше д-р Париш. След това „Темпъл Стрийт“ опираше в порта от ковано желязо. Отвъд нея покрита с паваж алея се виеше между вечнозелени дървета, които стояха изправени като войници на парад. Прозорците на имението на Такстър грееха приветливо, наклонените покриви бяха увенчани с комини и дебелички, подобни на луковици кули. Г-н Причърд спря, за да излезе и да отвори портата, след това спря отново от другата страна, за да я затвори. Гумите на колата превръщаха паважа в редица възглавници. Проследихме завоите между ароматните борове и г-н Причърд ни спря под голям навес, нашарен в ивици от синьо и златно. Под навеса постлан с камъни път водеше към масивна входна врата. Преди татко да успее да отвори колата, г-н Причърд вече бе дошъл да го обслужи. След това, движейки се с грация и тихо като живак, отвори пред нас и предната врата на имението, и ние влязохме вътре.
Татко се спря.
— Боже! — беше единственото, което успя да изрече.
Споделях обзелото го благоговение. Беше невъзможно да опишеш вътрешността на имението на Такстър в такива подробности, каквито заслужаваше, но бях поразен от огромните му размери, високите тавани с оголени греди и висящи от тях канделабри. Всичко бе сияйно, лъщеше и блестеше, и краката ни бяха обвити в градини от ориенталски вълни. Въздухът ухаеше на кедър и сапун за седла. На стените имаше картини в натруфени рамки, къпещи се в езера от светлина. Огромен гоблен със средновековна сцена украсяваше една цяла стена, а широкото стълбище се изливаше върху втория етаж като сладката извивка на рамото на Чили Уилоу. Видях повърхности от патинирано дърво, патинирана кожа, изгладено кадифе и оцветено стъкло, и дори крушките на канделабъра блестяха от чистота, а помежду им нямаше нито една паяжинка.