Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Какво ще търсим там? – измърмори Малвина. – Да не би да разчиташ, че ще намериш парите, които маминка изпрати на Гран-Дюк?
Mарк само вдигна рамене и за пореден път провери дали пистолетът е все още в джоба му. Щеше ли да се наложи да си служи с него? Прав ли беше, като смяташе, че всички са били манипулирани още от самото начало?
Малвина не настоя повече и се съсредоточи върху картата. Справи се блестящо. Десет километра след Монбелиар, след като минаха Пон-дьо Роад, доблестният оранжево-червен камион атакува първите склонове на Юра. Най-напред мина по тесен път във формата на каньон по поречието на река Ду, който се точеше до Сент-Иполит, а после с лекота преодоля малкото местно шосе. Камионът се поизмъчи, позадъха, поскърца, но все пак успя да премине от другата страна на планината.
Гледката към големия меандър на Ду, който правеше около тридесеткилометров завой в Швейцария, а после отново се връщаше в родната Франция, бе замайваща. Камионът пъргаво слезе към реката и навлезе в борова гора, чиито зелени дървета сякаш бяха обкичени със злато заради пожълтелите листа на намиращите се в съседство широколистни братя.
Невъзможно бе да се пропусне хижата на Моник Жоньовез.
До швейцарската граница отсреща покрай Ду криволичеше само един път. А фасадата от светло дърво на хижата се оглеждаше в спокойните води на реката. Марк затаи дъх. С безпокойство опипа маузера в джоба си. Спря камиона на паркинга срещу хижата. Табелата „Френски хижи“ потвърди, че не са сгрешили. Като се изключи оранжево-червеният камион, паркингът беше празен. Времето сякаш бе спряло в това гранично селце на края на света. Марк дишаше тежко. Ами ако неговото търсене приключва тук, в края на пътя?
– Добре, отиваме ли? – попита Малвина.
– Минутка...
Марк извади маузера и провери дали е зареден.
– Какво ще правиш с оръжието ми? Смяташ да нападнеш леля Жоньовез ли?
Maрк дълго гледа втренчено Малвина, а после попита:
– Спомняш ли си трупа на Гран-Дюк?
– М-да.
– Какво точно си спомняш?
– Как така „какво“?
– Спомняш си един труп, който намери у Гран-Дюк. Облечен в дрехите на Гран-Дюк, обут в неговите обувки и с неговия часовник...
Maлвина пребледня като платно. Mарк продължи:
– Труп, чиято глава бе в камината. С обгорено лице, покрито с мехури. До такава степен, че бе неразпознаваемо.
Малвина закърши ръце.
– Какво искаш да кажеш?!
– Последвай ме!
Двамата слязоха от камиона. Моник Жоньовез вече бе застанала на прага на хижата, а до нея имаше огромни саксии с мушката.
– Добър ден! – каза Марк. – В хижа „Жоньовез“ ли сме?
Името на хижата бе написано с огромни букви върху табела от лакирано дърво.
– Приятели сме на... Кредюл Гран-Дюк.
Лицето на Моник светна.
– Господин Гран-Дюк! Разбира се, че го познавам. Вече повече от десет години отсяда тук през декември.
– Той... той трябваше да дойде по-рано тази година.
Лицето на домакинята изрази разочарование.
– Точно така, но нямате късмет. Замина тази сутрин.
Maрк усети, че земята под краката му се люлее.
А дъхът на Малвина направо секна.
Моник Жоньовез продължи със същия тон, без да забележи смущението на посетителите си:
– Преспа тук, както винаги в стая № 12 – и онази нощ, и снощи. Онзи ден пък прекара голяма част от сутринта в хижата, защото чакаше пощата. И наистина получи голям плик. Но тази сутрин си замина много рано, в шест часа.
Maрк успя да каже няколко думи:
– А знаете ли дали ще се върне?
– Бих се изненадала, ако се върне. Когато идва, обикновено остава една или две нощи. Заради поклонението си, както казва той. Вашият приятел е любопитен човек. Мил, възпитан, няма какво да се каже. И със страхотен апетит. Но пък за сметка на това неговата история за Мон Терибъл, катастрофата, самолета и всичко това, след осемнадесет години... Сякаш не може да забрави всички тези нещастия... Не мислите ли?
Марк не проговори няколко секунди, а след това попита със заекване:
– Не... не каза ли нещо? Знаете ли къде е заминал?
Moник отскубна няколко мъртви листа от мушкатата.
– O, нали разбирате, господин Гран-Дюк не е от тези, дето се доверяват. Дори и след като е изпил литър бяло вино. А и не е в стила ми да разпитвам. Така че не знам. Със сигурност е заминал за Париж. Така прави обикновено, нали?
Mарк настоя още малко. Но не измъкна нищо повече от собственичката на хижата.
Той и Малвина се качиха обратно в камиона. Седнала до Марк, тя избълва гневно: