Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Но в Преданията е записано друго.
— Разбира се! На всеки потисник му е необходим враг, за да отклони вниманието от собствените си пороци. Аз подхождах идеално за ролята на враг… Все пак държа да науча желанията ти, ако нямаш стремежи.
— Предопределението ми е да възстановя равновесието между световете, което Шутдар е нарушил, но не знам как да го постигна.
— Значи целите ни се разминават напълно. Той стисна юмруци.
— Не можем ли да си помагаме?
— Възстановиш ли равновесието, неизбежно ще настъпи краят на Възбраната. И ще е почти невъзможно да намеря Пътя.
— Но пробивът в нея е прекалено опасен.
— Направих го веднъж и знам как да продължа.
— Първия път се провали.
— Заради дребно недомислие в машината, което отстраних. И аз се постарах да се справя със слабостите си. Кароните са пред пропаст и само аз съм способен да ги пренеса над нея. Прехвърля ли ги тук, всичко ще се промени. Тогава ще ти помагам с радост.
— Не, на такъв риск няма да се съглася — отвърна Мейгрейт. — От Огледалото научих, че цялата напаст от пустотата може да нахлуе на Сантенар. Те ще заличат от света човешкия род.
— Огледалото лъже! — ядоса се Рулке. — Вещ, създадена от аакимите, вечна пречка за нас.
— Не и за мен!
— Дори и за тебе!
— Няма да отстъпя. — Тя стана и вирна глава, за да го погледне в очите. — Няма да се поддам на увещанията ти.
Взираха се един в друг дълго и Рулке натърти:
— Не бих ти позволил да ми попречиш. На везните е бъдещето на моята раса.
— И на моя свят. Само една четвърт от кръвта ми е каронска, не забравяй.
— Но преобладава, изявена е у тебе повече от останалото.
— Аз съм трикръвна. Как да платя за вашето бъдеще с края на друга раса?
— Ама че изтезание! Принудиш ли ме да избирам, няма да се вслушам в чувствата си към тебе.
— И що за чувства са те? Тук съм от два дни.
— Чакал съм те две хиляди години. Ти ми откри шанс, какъвто никой от нас не е имал досега.
— Съжалявам — откровено призна Мейгрейт.
— Значи ни предстои сблъсък. Рулке излезе тичешком от стаята.
— И ти ще победиш — каза си Мейгрейт, — защото не искам да се боря с тебе, а каквито ще гръмки думи да изричам, не мога да ти наложа волята си.
Но броени минути по-късно Рулке отново се втурна при нея.
— Покажи ми го!
Тя плахо извади Огледалото.
— Седни до мен — помоли той — и ми покажи какво си видяла в него. Какво е посланието на Ялкара?
Мейгрейт намери посланието, но пак се натъкна на обезсърчаващия пропуск.
— Убеди ли се? — обърна се към Рулке. — Май не успявам, защото не ми стига каронска кръв.
— Аз пък ти казвам, че Огледалото лъже, а премахнеш ли лъжите му, започва да крие и да мами. Дай ми го.
Сграбчи Огледалото в яките си ръце и прониза с поглед дълбините му. Образът на Ялкара се скри. Повърхността се менеше от сребриста в златиста и обратно, после бликна толкова непоносимо сияние, че и Рулке се стъписа. — О, не! С мен няма да го бъде!
От напрежение ръцете му потръпваха, изведнъж лицето на Ялкара се появи отново и думите се подредиха под нея както преди. Но сега се виждаше и липсващата част от посланието.
„Ето какво трябва да направиш. Аелиор, Огледалото ще се опита да те измами, но твоето наследство ще те опази. Носи златото и Огледалото ще бъде принудено да ти показва чистата истина. Златото е и защита за тебе. Никога не го оставяй далеч от себе си. И никога, за нищо на света не позволявай да бъде използвано по друг начин. Ти ще се лишиш от защита, а златото ще се промени застрашително като онова, от което бе направена златната флейта. Не прибързвай. Ако е нужно, подготвяй се векове, а избереш ли момента, помни — носи златото си, виж в Огледалото и то ще ти покаже как да успееш.
Аелиор, желая ти сполука. Ако се справиш със задачата, може и да се срещнем някой ден.“
Ярките букви угаснаха. Мейгрейт се взираше в Огледалото, смазана от непоправимата си грешка. Толкова умуваше, колебаеше се, но до по-невярно решение не би стигнала, дори ако нарочно бе пожелала това.
— Нямало е как да знаеш — успокои я Рулке. — Сега научи. Дала си наследството си на нашите врагове, загубила си защитата си, а Тенсор сътвори от златото най-гибелното устройство.
— Не знаех! — изхлипа Мейгрейт. — То ме излъга. Никога няма да се доверя на Огледалото да ми покаже какво да правя. Ти можеш ли да извлечеш тайната от него?
— Не и без златото. А и да го имах, пак не ми се вярва, след като Тенсор го е обработил. Ще намериш друг начин. Може би ще се сетя как да ти помогна, ако сега дадеш съгласието си да не ми се противопоставяш.