Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Мери е объркана от горчивия ми тон.
— Съжалявам за момчетата.
— Аз също — казвам. — Мъчно ми е за всеки, който се изправя срещу семейство Хауард. Те не се славят с рицарско благородство.
Косият поглед на Катерина към мен показва, че острото подмятане я е засегнало. Но тя хваща Мери за ръка.
— Нека всички да помолим за милост — казва.
По-малките момчета са онемели от ужас; не разбират какво се говори. Дебелият лорд-канцлер в пламтящо червените си одежди е неразбираема фигура за тях, голямата зала на двореца Уестминстър, окичена със златисти знамена и флаговете на лордовете, е заслепяващо ярка, твърде пищна, за да се осмелят да се огледат. Много от тях открито плачат; няколко изпружват вратове да погледнат отвъд великите мъже и жени натам, където обикновените хора стоят мълчаливо. Едно от момчетата се провиква: „Мамо!“, и някой му удря плесница.
— Не искаш ли да ги видиш освободени? — прошепва Мери.
— Не харесвам поетичните драми — казвам кратко.
— Това е истинско! — изсъсква ми Катерина.
— Не, не е.
Томас Улзи слиза от съдийското си място и отива при Хари, седнал на трона си, с балдахин от златен брокат над главата, с короната върху кестенявата си коса, със строго изражение върху красивото лице. Дебелият глупак Улзи коленичи бавно върху огромна възглавница, която просто случайно се оказва удобно поставена пред краля. Зад Улзи виждам поставени на равно разстояние една от друга, три по-малки молитвени възглавнички, украсени с бродерия от златни нишки. Предполагам, че те са за нас. Чакам. Катерина ще знае какво трябва да се направи. Сигурно е планирала това със съпруга си. Може дори да са се посъветвали с учител по танци.
През четиристотинте момчета преминава въздишка, когато виждат как Улзи събира ръце в знака за вярност. Сега осъзнават, че този велик човек се опитва да измоли живота им от великия крал, който все още седи безмълвно. Някои от обикновените хора прошепват: „Моля!“ Някои от майките плачат. „За Тюдор!“, провиква се някой, сякаш за да напомни на Хари за старата вярност.
Лицето на Хари е сериозно и тържествено като на красива статуя. Той поклаща глава.
— Не — казва.
Из залата преминава разтърсваща тръпка. Трябва ли всички тези момчета да умрат? Всички до едно? Дори малкото, което търка очи с кокалчетата на пръстите си и по чието мърляво лице има пътечки от сълзи?
Катерина се обръща към Маргарет Поул, която стои до нея. „Диадемата ми“, прошепва. Маргарет Поул, братовчедката на майка ми, която е виждала това и преди, знае какво трябва да се направи. Мери моментално повтаря жеста на Катерина, сякаш е неин малък огледален образ, и сваля диадемата си. Обръщам се към дамите си и заповядвам: „Свалете ми шапчицата“. След миг всички сме гологлави. Посивяващата коса на Катерина е разпусната по раменете ѝ; тръсвам глава, и косата ми, в по-светъл нюанс от тази на Хари, се спуска по гърба ми; Мери вдига ръце към главата си и пуска назад гъсти прелестни руси къдрици, които се спускат до кръста ѝ като златна грива.
Катерина ни повежда напред, докато лорд-канцлерът се покланя още по-ниско. Първо Катерина, после аз, после Мери, коленичим пред Хари и протягаме ръце като изискано облечени просякини.
— Моля за милост — казва кралицата.
— Моля за милост — повтарям аз.
— Моля за милост — казва Мери, с гъгнив от сълзите глас. От всички нас тя вероятно е единствената, която вярва в този маскарад. Наистина мисли, че Хари може да помилва тези клети момчета по наша молба.
Чувам шум като от далечна гръмотевица, когато всички чираци падат на колене, а зад тях обикновените хора също коленичат. Хари се оглежда из голямата зала на Уестминстър към всички сведени глави, слуша изричаните шепнешком молби, после се изправя на крака и протяга ръце като Христос, благославящ света, и казва:
— Милост.
Всички заплакват, дори аз плача. Чираците изхлузват клуповете за бесене от вратовете си, а стражите отстъпват встрани и ги пускат да затичат през тълпите към родителите си. Хората обсипват краля с благословии, кесиите със злато, приготвени да подкупят палача да приключи бързо, като дръпне ритащите крака на някое от момчетата, за да му счупи врата преди изкормването, сега се трупат в краката на Хари и пажовете ги вдигат. Херцогът на Норфолк, палачът на Хари, се усмихва, сякаш е във възторг от опрощението. Всички се покланят пред трона, смъкват шапките си, възкликват: „Бог да благослови крал Хари! Бог да благослови кралица Катерина!“ Лондон никога не е обичал никой крал повече, нито дори някой крал от рода на Плантагенетите. Хари е пощадил момчетата. Те ще живеят благодарение на този велик крал. Той прави точно обратното на онова, извършено от Ирод, дал е живот на едно поколение. Хората ликуват, а някой дръзко запява „Те Deum“.