Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Арн обаче нямаше да може често да отсъства от Форшвик. През една от дългите зимни нощи до огнището Сесилия почувства, че нещо в нея се движи, сякаш рибка размахва опашка. Тя веднага разбра причината, защото вече бе имала предчувствие, но не бе посмяла веднага да повярва. Беше вече прехвърлила четиридесетте и смяташе, че е доста възрастна за този род благословия. Арн тъкмо й описваше момента, в който в Светите земи бе заповядал да развеят хоругвата на светата Дева, закрилницата на тамплиерите, бе вдигнал ръка в знак за атака, а облечените в бяло рицарите се бяха прекръстили и бяха поели дълбоко дъх преди да се хвърлят…
Тя хвана полека ръката му и му каза какво се е случило. Той веднага млъкна, обърна се към нея и видя, че казва истината, че това не е нито сън, нито шега. Прегърна я нежно и прошепна в ухото й, че Господ ги е дарил с още едно чудо.
На празника на свети Тибуртий, когато ледовете по езерата в Западна Готаланд се топяха, когато щуките започнаха играта си и когато лодките на Ескил отново тръгнаха по реките между Линшьопинг и Льодьосе, Арн пристигна с работниците в Арнес. Сесилия му беше казала, че разполага с около месец преди раждането на детето. Тя смяташе, че ще бъде момиче. Арн от своя страна мислеше, че ще има втори син. Бяха си обещали, че Сесилия ще избере името, ако бъде момче, и обратно.
Строителството на крепостната стена беше бързо подновено и работниците изглеждаха щастливи да се върнат към работата си след една зима, която в началото им се стори подходяща за приятно мързелуване, но накрая им дотегна. Заявиха, че са много доволни от новите инструменти, изработени в ковачницата на Форшвик и от работните дрехи, ушити им по мярка в тъкачната и шивашка работилница. Тези дрехи покриваха телата им от раменете до колената, а за краката им бяха направили обувки без пети като тези на ковачите, но с обковани с желязо върхове, предпазващи пръстите.
Зимата беше причинила някои поражения, но не чак толкова колкото се опасяваше Арн. Лятната топлина скоро щеше да изсуши местата на сцепление и би могло, както беше предложил брат Гилберт, да се прибегне до разтопеното олово. Сега трябваше да се изгради частта от стената от пристанището до жилищните сгради. Нямаше да бъде трудно, тъй като щеше да има само една кула по средата. Работата напредваше бързо за радост на всички.
Дълго време търсиха задоволително решение на въпроса за почивния ден. След доста спорове на тази тема Арн се умори и реши, че в Арнес неделята ще се смята за петък. Във всеки случай, верните на Пророка не можеха да работят в неделя. Живеещите в Арнес християни биха го счели като обида, което пък би довело до разправии относно правата вяра.
И тъй като Господ е този, който вижда и чува всичко, освен че е добър и милостив, Арн счете, че Той сигурно ще прости на вярващите в Него, попаднали в далечна страна и принудени за кратко време от обстоятелствата, ако объркат неделята с петък. След като дълго мисли и разговаря с Ибрахим — най-образованият от сарацинските му гости, Арн дори успя да намери в Корана известни аргументи в полза на това решение, наложено от нуждата.
Работата беше монотонна и малко разговаряха помежду си, освен в случаите, когато трябваше да се подбират камъните. Въпреки че пристигаха с почти еднакви размери, налагаше се по-голямата част да бъдат одялани в четириъгълна форма и изгладени, за да паснат така точно на местата си, както го искаха Арн и сарацините.
Арн запази един-единствен спомен от този тревожен месец, през който мислено непрекъснато беше във Форшвик и с детето, което очакваше да се роди. Един ден при него дойде мъж на име Ардус, родом от Ал-Кхалил, града на Авраам, и го помоли да поговорят на четири очи. Онова, което поиска, беше доста неочаквано. Изяви желание да купи една от крепостните в Арнес на име Муна. Поиска да разбере цената и дали две византийски жълтици, каквато е заплатата му, ще бъдат достатъчни. Изненадан, Арн отговори първо, че доколкото му е известно, с две византийски жълтици могат да се купят четири крепостни и една крава. После бързо се съвзе от изненадата и го попита строго каква комедия му разиграва и какви тъмни намерения се крият зад подобен въпрос.
Ардус го увери, че няма никакви греховни помисли и че желае да се ожени за споменатата крепостна.
В първия момент Арн остана доста объркан. После попита полушеговито-полусериозно пред кой Бог ще бъде чествана сватбата. Ардус отговори, че това може да стане само пред единия истинен Бог и че техният съюз може да бъде благословен от стария Ибрахим, тъй като той е не само лекар, но и свещеник, и съдия.