Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Вече превъзхождаме числено моратския легион - поде Сартак, избавяйки ги от подигравките на Хасар. - Но внимателно трябва да обмислим как да преминем през него към града, и то така, че да не губим излишно сили.
Защото същинската битка тепърва предстоеше. Сякаш скорошните кошмарни дни на обсада, кръвопролития и безчет посечени воини бяха едва началото.
- Мъдро - обади се Хасар.
Сартак изтръпна леко.
- Можеше да сме в съвсем друго положение. - Каол и Хасар вирнаха въпросително вежди и Сартак поясни: - Ако не ни се беше притекла на помощ, сестро, до броени часове щях да освободя язовирната стена и да наводня равнината.
Каол подскочи.
- Сериозно?
Принцът потри врата си.
- Отчаяна последна мярка.
И още как. Огромната вълна щеше да помете част от града, равнината, горещите извори и още километри земя отвъд тях. Щеше да издави армията по пътя си - да я отнесе. Можеше дори да достигне хаганската войска, тръгнала да ги избавя.
- Тогава да се благодарим, че не се е наложило и това - каза Ирен с пребледняло лице, навярно осъзнала колко близо са били до пълното унищожение.
Фактът, че Сартак си признаваше, говореше достатъчно красноречиво: макар и наследник на хагана, държеше сестра му да знае, че и той самият допускаше грешки; че трябваше да премислят заедно всеки план, колкото и праволинеен да им се струваше.
Хасар кимна, схванала идеята му.
Някой се покашля и всички извърнаха глави към отворения вход на шатрата, където стоеше един от дарганските капитани, стиснал сулд в окаляната си ръка. Мъжът изпелтечи, че са пристигнали посетители, ала никой от кралските особи не се поинтересува кои са, а просто му дадоха знак да ги покани.
След секунда Каол изпита радост, че е седнал.
- Свещени богове! - пророни Несрин.
Същата реплика изскочи и на неговия език, когато Елин Галантиус, Роуан Белия трън и шепа техни спътници влязоха в шатрата.
Целите бяха кални и сплетената коса на терасенската кралица му се струваше много по-дълга от последния път, когато я беше видял. А очите ѝ... Нямаше го онзи мек, макар и огнен
поглед. Нещо по-старо надничаше от тях. По-уморено.
Каол скочи на крака.
- Мислех, че си в Терасен - изстреля.
Всички доклади го потвърждаваха. А сега кралицата стоеше пред него без армия зад себе си.
Водеше единствено трима елфи - воини, снажни и мускулести като Роуан - и слаба тъмнокоса жена.
Елин обаче просто втренчи поглед в него. И не го откъсна дълго време.
Никой не продума, когато по лицето ѝ се търкулнаха сълзи.
Не защото го съзираше точно тук, осъзна Каол, тръгвайки към нея с бастуна си.
А защото стоеше прав. Ходеше.
От гърлото на младата кралица се изтръгна пресеклив радостен смях и тя се хвърли да го прегърне през врата. От сблъсъка с тялото ѝ го проряза болка, но Каол я прегърна, забравил всичките си въпроси към нея.
Елин трепереше, когато се отдръпна от него.
- Знаех си - промълви, плъзвайки очи надолу по тялото му и обратно. - Знаех си, че ще се справиш.
- Не и сам - рече през стегнато гърло Каол.
Той преглътна и пусна Елин, за да протегне ръка зад себе си. Към жената, която бе убеден, че стои там, сграбчила медальона около шията си.
Може би Елин нямаше да си спомня, може би срещата им преди години не значеше нищо за нея, но Каол все пак придърпа Ирен напред.
- Елин, позволи да ти представя...
- Ирен Тауърс - прошепна кралицата, когато съпругата му застана до него.
Двете жени приковаха погледи една в друга.
Устните на Ирен потръпнаха. Тя отвори сребърния медальон, извади малкото листче и го подаде на кралицата с несигурни пръсти.
Ръцете на Елин също потрепваха, когато пое парчето хартия.
- Благодаря ви - пророни Ирен.
Каол не вярваше да има друго за казване.
Елин разтвори листчето, прочете посланието, написано от самата нея, и видя колко намачкана беше хартията от стотиците сгъвания и разгъвания през изминалите няколко години.
- Отидох в Tope - додаде Ирен с треперещ глас. - Взех парите, които ми бяхте оставили, и отидох в Tope. А там станах наследница на Върховната лечителна. И се връщам тук, за да помогна с каквото мога. Предадох на възможно най-много лечителни уроците по самоотбрана, на които вие ме научихте онази нощ. Не пропилях нито монета от парите ви, нито миг от живота, който ми подарихте. - По лицето ѝ се търкаляха нови и нови сълзи. - Не пропилях нищо.
Елин притвори насълзени очи и се усмихна, а като ги отвори, взе разтрепераните ръце на Ирен.
- Сега е мой ред да ти се отблагодаря.
Погледът на кралицата попадна върху брачната халка на Ирен и когато надникна към Каол, той се усмихна широко.