Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Имаше още един шлюз, ремонтен люк, който водеше към основата на хабитата. Според Трули той се отваряше ръчно. И не се наблюдаваше.

Чейс продължи да се спуска сред бързодвижещите се рибни пасажи и постепенно скъсяваше разстоянието. Когато се приближи достатъчно, не можа да не се впечатли от детайлите. Дизайнът на Трули включваше многобройни големи акрилни прозорци, разположени по покривите на модулите и по-малките куполи, през които можеше да разгледа вътрешните помещения.

В една от стаите забеляза фигура, която се движеше. Той се приближи и надникна през един от прозорците на купола.

Това бе контролна зала. Един мъж седеше пред компютърен терминал; друг се бе запътил към втори пост с чаша в ръка. Чейс внимателно заобиколи купола, за да огледа помещението по-добре. Не се виждаха охранителни монитори. Всички дисплеи бяха свързани с животоподдържащите системи в хабитата: проследяваха консумацията на енергия, проверяваха съдържанието на въздух. Нямаше никакви наблюдателни камери. Поне за нещо нямаше да се тревожи, след като проникне вътре.

Хрумна му, че има идеалната възможност да разузнае какво е положението. Обърна се и отплува към горното ниво, като оглеждаше всеки купол, край който минаваше.

Нямаше следа нито от София, нито от бомбата. Останалите модули на това ниво представляваха прототипи на хотелски апартаменти. След като огледа първото ниво, той се издигна нагоре и повтори огледа на втората, по-голяма палуба. Модулите на това ниво, изглежда, имаха по-скоро техническо предназначение, от тях стърчаха шлюзове и тръбни докове за бъдещите туристически подводници. В първата стая, която провери, той забеляза двама мъже, поправящи някакво оборудване, във втората нямаше никой…

Когато стигна до третия купол и надникна през стъклото, Чейс замръзна.

София.

И не само тя. Комоса също беше там… както и ядрената бомба.

Някогашният луксозен апартамент на Корвус сега бе превърнат в претъпкан склад. Златните кюлчета, изнесени от гробницата на Херкулес, бяха подредени на спретнати купчинки покрай кръглите стени, но тримата души в стаята – освен София и Комоса вътре бе и мъжът с брадичката, който Чейс бе видял с Юен в Швейцария – изобщо не гледаха към тях. Цялото им внимание бе съсредоточено върху бомбата.

Брадатият мъж коленичи пред нея като за молитва и внимателно пъхна някакво електронно устройство в правоъгълната ниша в широката основа на бомбата. Устройството имаше малък дисплей и клавиатура.

Система за взривяване.

Сърцето на Чейс се разтуптя. Той беше прав. Каквото и да смяташе да прави София с бомбата, то щеше да се случи скоро.

Оставаше му само едно. Дори да успееше да направи снимки с подводната камера, докато се върне на лодката, докато стигнат на сушата и изпратят на Олдърли достатъчно доказателства, за да го убедят да се свърже с МИ-6, София вече щеше да е напуснала станцията. С помощта на конвертоплана тя можеше за три часа да отнесе бомбата, на което и да е място в радиус от хиляда мили.