Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Град Орора вреше и кипеше, изпълнен със зяпачи и журналисти. На главната улица служителите на полицейското управление развиваха усилена дейност: съгласуваха издирването, централизираха и разпределяха информацията. Телефонните линии бяха претоварени, телефонът не спираше да звъни, като всяко позвъняване изискваше дълги проверки, които често не водеха до нищо. Във Върмонт и Масачусетс изпратиха групи с дресирани кучета. Без резултат. Пресконференциите, давани два пъти дневно от началника Прат и капитан Родик пред входа на управлението, все повече заприличваха на признания в безсилие.
Без жителите да си дават сметка, Орора беше обект на стриктно наблюдение - скрити сред журналистите, дошли от цялата страна да отразяват събитията, федералните агенти наблюдаваха околностите на къщата на Келерганови и подслушваха телефона им. Ако ставаше дума за отвличане, престъпникът, рано или късно, щеше да даде признак на живот. Щеше да се обади или от извратено любопитство да се смеси с хората, които се събираха пред № 245 на Теръс Авеню, за да засвидетелстват подкрепата си. А ако не беше заради откуп, ако някакъв маниак вилнееше наоколо, както се бояха някои, той трябваше да бъде неутрализиран, преди да удари отново.
Населението проявяваше голяма солидарност - мъжете не брояха часовете, прекарани в претърсване на ливади и гори или в обхождане на бреговете на реките. Робърт Куин си взе два дни отпуск, за да участва в издирванията. Ърни Пинкас напускаше фабриката час по-рано с разрешението на секционния си майстор, за да се присъедини към екипите, които работеха от следобеда до падането на нощта. В кухнята на „Кларкс“ Тамара Куин, Ейми Прат и други доброволки приготвяха храна за мъжете. Говореха само за разследването.
- Имам нова информация - повтаряше Тамара. - Много важна информация!
- Какво? Какво? Разказвай! - викаше аудиторията й, докато мажеше филии хляб за сандвичи.
- Нищо не мога да ви кажа. Прекалено е страшно.
И всеки си имаше своя теория - открай време подозираха, че на Теръс Авеню 245 стават странни неща, и смятаха, че не случайно се е стигнало дотам. Госпожа Филипс, чийто син бе съученик на Нола, разказваше, че през едно междучасие друго момче на шега повдигнало пуловера на Нола и всички видели следите по тялото й. Госпожа Хатауей твърдеше, че дъщеря й Нанси е голяма приятелка с Нола и че през лятото били станали някои много особени неща, и по-специално следното: в продължение на цяла седмица Нола била изчезнала и домът на Келерганови останал затворен за посетители. „А и тази музика - добавяше госпожа Хатауей. - Всеки ден чувах тази пусната до дупка музика, която се разнасяше от гаража, и се питах защо искат да оглушат целия квартал. Би трябвало да се оплача от шума, но така и не посмях. Казвах си, че това все пак е преподобният...“
*
Понеделник, 8 септември 1975 г.
Беше около пладне.
В Гуз Коув Хари чакаше. Едни и същи въпроси се блъскаха в главата му - какво бе станало? Какво му се бе случило? Вече седмица стоеше затворен в къщата си и чакаше. Спеше на канапето в дневната, вслушвайки се в най-малкия шум. Престана да се храни. Имаше чувството, че полудява - къде можеше да е Нола? Как така полицията не успяваше да я открие? Колкото повече мислеше, толкова по-често се питаше дали пък Нола не е искала да заличи следите? Дали нападението не е мизансцен? Червена боя на лицето и викове за помощ, за да накара всички да повярват в отвличането. Докато полицията я търси в Орора, тя спокойно може да избяга далече, да стигне до вътрешността на Канада. Може би скоро щяха да я обявят за мъртва и вече никой нямаше да я търси. Възможно ли бе Нола да е подготвила този сценарий, та после да си живеят спокойно? Ако беше така, защо не бе дошла на срещата в мотела? Да не би полицията да е пристигнала прекалено бързо? И тя да е трябвало да се скрие в гората? А какво се бе случило у Дебора Купър? Имаше ли връзка между двете истории, или ставаше дума за чисто съвпадение? Ако Нола не беше отвлечена, защо не му даваше знак? Защо не бе дошла да се приюти тук, в Гуз Коув? Опита се да размисли. Къде можеше да е? На някое място, познато само на тях двамата? На Мартас Винярд? Беше твърде далече. Алуминиевата кутия в кухнята му напомни за пътуването им в Мейн в самото начало на отношенията им. Дали не се е скрила в Рокланд? Щом помисли за това, Хари грабна ключовете от колата и се втурна навън. Като бутна вратата, едва не се сблъска с Джени, която се готвеше да позвъни. Идваше да провери дали всичко е наред. От немалко дни не го бе виждала и се безпокоеше. Намери, че изглежда ужасно, че много е отслабнал. Носеше същия костюм, с който го бе видяла преди седмица в „Кларкс“.