Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Всичко е в книгите. Маркъс, знаех, че този момент ще настъпи, още в деня, когато ви видях.
- Но кой момент?
- Не можем да бъдем приятели заради книгата, която пишете.
- Заради книгата? Но ако искате, ще се откажа! Искате ли да приключа с всичко? Ами ето, приключено е! Няма да има книга! Нищо няма да има!
- За съжаление, от това няма да има полза. Ако не е тази, ще е някоя друга.
- Хари, какви ги приказвате? Нищо не разбирам.
- Вие ще напишете тази книга, Маркъс, и тя ще е прекрасна. Много се радвам за вас, не ме разбирайте криво. Но сме стигнали до момента на раздялата. Един писател си отива, друг се ражда. Вие ще поемете щафетата, Маркъс. Ще станете голям писател. Продали сте правата за ръкописа си за един милион долара! Ще станете велик, Маркъс. Винаги съм го знаел.
- Но, небеса! Какво се опитвате да ми кажете?
- Маркъс, ключът е в книгите. Пред очите ви е. Гледайте, хубаво гледайте! Виждате ли къде сме?
- На паркинга на един мотел!
- Не! Не, Маркъс! Ние сме там, където е произходът на злото! Повече от трийсет години се боя от този миг!
*
Боксовата зала в кампуса на Бъроуския университет,
февруари 2002 г.
- Лошо поставяте ударите си, Маркъс. Добре удряте, но първата става на средния ви пръст излиза прекалено напред и се търка в момента на съприкосновението.
- Когато съм с ръкавици, не го усещам.
- Трябва да умеете да се биете с голи ръце. Ръкавиците служат само за да не убиете съперника си. Щяхте да знаете това, ако удряхте нещо друго, не този чувал.
- Хари, според вас защо се боксирам винаги сам?
- Знаете отговора.
- Мисля, че защото ме е страх. Страх ме е от загубата.
- Но когато отидохте в онази зала в Лоуел по моя съвет и онзи едър чернокож ви размаза, какво изпитахте?
- Гордост. Впоследствие изпитах гордост. На другия ден, като оглеждах синините по тялото си, бях горд - бях надминал себе си, бях се осмелил! Бях се осмелил да се бия!
- Значи, смятате, че всъщност сте спечелили...
- Всъщност да. Макар и формално да бях изгубил мача, струва ми се, че през онзи ден спечелих.
- Ето това е отговорът. Няма значение дали печелиш, или губиш, Маркъс. Важен е пътят, който изминаваш между гонга на първия рунд и финалния гонг. Резултатът от мача е само информация за публиката. Кой е в правото си да твърди, че сте изгубили, ако вие смятате, че сте спечелили? Животът е като надбягване, Маркъс. Винаги ще има хора, които ще са по-бързи или по-бавни от вас. В крайна сметка от значение е само енергията, която сте вложили, изминавайки своя път.
- Хари, намерих този афиш в едно фоайе...
- За университетския шампионат по бокс?
- Да. Ще бъдат представени всички големи университети. Харвард, Иейл... Аз... Бих искал да участвам.
- В такъв случай ще ви помогна.
- Наистина ли?
- Разбира се. Винаги можете да разчитате на мен, Маркъс. Не забравяйте това. Ние двамата сме екип. За цял живот.
10.
Търси се петнайсетгодишно момиче
(Орора, Ню Хампшър, 1-18 септември 1975 г.)
- Хари, как да предам емоциите, които не съм изживял?
- Точно това е работата на писателя. Да пишеш, означава да чувстваш по-силно от другите и след това да предадеш тези чувства. Да пишеш, означава да позволиш на читателя да види онова, което понякога не може да види. Представяте ли си какво би било, ако само сираците разказваха истории за сираци? Би означавало да не можете да разказвате за майката, за бащата, за кучето или за пилота, нито за руската революция, защото не сте нито майка, нито баща, нито куче, нито пилот и не познавате руската революция. Защото сте само Маркъс Голдман. И ако всеки писател трябваше да се ограничи до себе си, литературата щеше да е ужасно жалка и да изгуби всякакъв смисъл. Писателят има право да говори за всичко, Маркъс, за всичко, което го засяга. И никой не може да ни съди за това. Ние сме писатели, защото правим по различен начин нещо, което всички около нас умеят да правят - пишем. В това е цялата тънкост.
В един или друг момент всеки виждаше Нола някъде: в универсалния магазин на съседния град, на спирка на автобус, в някой ресторант. Седмица след изчезването й, когато разследването бе в разгара си, полицията се сблъскваше с множество неверни свидетелства. В Кордридж прекъснаха една кинопрожекция, защото на някого се бе сторило, че е разпознал Нола Келерган на третия ред. В околностите на Манчестър един баща, който придружавал дъщеря си - петнайсетгодишна блондинка - на местния панаир, бе отведен в управлението за изясняване на случая.
Въпреки всички усилия издирванията оставаха напразни. Жителите на цялата област се включиха в търсенето, което се разпростря в съседните на Орора градове, но за съжаление, не доведе до откриването и на най-малката следа. Специалистите от ФБР оптимизираха работата на полицията, като посочиха кои места следва да бъдат претърсени с предимство: водни площи и гори близо до паркинги, сметища, в които гниеха вонящи отпадъци. Ситуацията им изглеждаше толкова сложна, че дори прибягнаха до услугите на медиум, доказал се в два случая на убийство в Орегон, но и той не помогна.