Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Хари, какво става с теб? - попита тя.
- Чакам.
- Какво чакаш?
- Нола.
Тя не разбра и каза:
- О, да, каква ужасна история! Всички в града са разстроени. Цяла седмица мина и няма и следа от нея. Хари... Не изглеждаш добре, тревожа се за теб. Ял ли си напоследък? Ще ти напълня ваната и ще ти приготвя нещо за ядене.
Нямаше време да се занимава с Джени. Трябваше да намери мястото, където се криеше Нола. Отстрани я малко грубо, слезе по дървените стъпала, които водеха към покрития с чакъл паркинг, и се качи в колата си.
- Нищо не искам - каза само през отворения прозорец. - Много съм зает, не желая никой да ме безпокои.
- Зает с какво? - тъжно настоя Джени.
- С чакане.
Той потегли и изчезна зад редицата борове. Тя седна на стъпалата и заплака. Колкото повече го обичаше, толкова по-нещастна се чувстваше.
В същия момент Травис Дон влезе в „Кларкс“ с розите в ръка. От дни не я беше виждал, от изчезването на Нола. Бе прекарал сутринта в гората с екипите по претърсването, после, като се качи в патрулната кола, зърна цветята на пода. Бяха частично изсъхнали и странно извити, но той внезапно изпита желание да ги занесе на Джени, незабавно. Сякаш животът бе прекалено кратък. Потърси я в „Кларкс“, ала тя не беше там.
Настани се на бара и Тамара Куин веднага се приближи до него, как-то правеше напоследък всеки път когато видеше униформен полицай.
- Как вървят издирванията? - попита с вид на разтревожена майка.
- Нищо не откриваме, госпожо Куин. Абсолютно нищо.
Тя въздъхна и се загледа в умореното лице на младия полицай.
- Обядвал ли си, синко?
- Ами... Не, госпожо Куин. Всъщност исках да видя Джени.
- Тя излезе за малко.
Тамара му поднесе чаша чай с лед и постави пред него книжен сет за сервиране и прибори. Забеляза цветята и попита:
- За нея ли са?
- Да, госпожо Куин. Исках да съм сигурен, че е добре. При всичко това, което става напоследък...
- Няма да се забави. Помолих я да се върне преди обяд, но явно закъснява. Загубила си е ума по този тип...
- По кой? - попита Травис и усети как сърцето му се свива.
- По Хари Куебърт.
- По Хари Куебърт?
- Сигурна съм, че е отишла при него. Не разбирам защо толкова иска да се хареса на този мръсник. Все едно, не трябваше да ти говоря за това. Специалитетът на деня е риба треска с картофи соте.
- Чудесно, госпожо Куин. Благодаря.
Тя приятелски сложи ръка на рамото му.
- Ти си добро момче, Травис. Ще се радвам, ако Джени излиза с някой като теб.
Тамара отиде в кухнята и Травис отпи глътка от чая си с лед. Стана му тъжно.
Джени пристигна след няколко минути. Беше се гримирала набързо, за да не се вижда, че е плакала. Мина зад бара, завърза си престилката и тогава забеляза Травис. Той се усмихна и й подаде букета изсъхнали цветя.
Не са много свежи - извини се, - но вече от няколко дни искам да ти ги поднеса. Казах си, че е важен жестът.
- Благодаря, Травис.
- Това са диви рози. Знам едно място близо до Монтбъри, където растат със стотици. Ще те заведа там, ако искаш. Как си, Джени? Не изглеждаш добре.
- Добре съм.
- Тази ужасна история те натъжава, нали? Не се тревожи, полицията е навсякъде. Сигурен съм, че ще открият Нола.
- Не се тревожа за това. Друго е.
- Какво?
- Нищо важно.
- Заради Хари Куебърт ли? Майка ти ми каза, че го харесваш.
- Може би. Остави, Травис, това не е важно. Трябва... Трябва да ида в кухнята. Закъсняла съм и мама пак ще ми направи сцена.
Джени изчезна зад вратата и попадна на майка си, която приготвяше чинии с поръчки.
- Пак закъсня, Джени! Сама трябва да обслужвам цялата зала.
- Извинявай, мамо.
Тамара й подаде чиния с треска и картофи соте.
- Занеси това на Травис, ако обичаш.
- Добре, мамо.
- Той е мило момче.
- Знам.
- Настоявам да го поканиш на обяд вкъщи в неделя.
- На обяд вкъщи? Не, мамо. Не искам. Той изобщо не ми харесва. Така ще му вдъхна надежди, а това няма да е хубаво от моя страна.
- Не спори! Не се дърпаше толкова, когато се оказа без кавалер за бала и той дойде да те покани. Явно много му харесваш, вижда се, а и от него би излязъл добър съпруг. Забрави Куебърт, за бога! Никога няма да има Куебърт! Набий си го в главата един път завинаги! Куебърт не е свестен човек! Време е да си намериш мъж. Можеш да се смяташ за щастлива, че едно хубаво момче те ухажва, независимо че цял ден си по престилка!