Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Исана присви очи и погледна към ръба на покрива. Това беше седеметажна сграда и падането върху каменната настилка долу щеше да е напълно достатъчно за жена, много по-млада и по-пъргава от нея, да се натроши до смърт.
— Хм — изсумтя тя. — А после какво?
Кайтай нетърпеливо сложи ръка на бедрото си.
— А после аз ще те издърпам нагоре и ще отидем да помогнем на моя чала.
Исана почувства, че устата й се отваря. Кайтай не беше чак толкова яка. Разбира се, изглеждаше атлетична и силна, но това бяха сила и гъвкавост, които могат да се очакват от танцьор или бегач.
Знаеше, че маратите са физически силни, но все пак Исана беше с няколко инча по-висока от Кайтай и по-тежка от нея. Ще може ли едно момиче да изтегли такава тежест?
Камбаните продължаваха да бият.
— Исана! — изсъска Кайтай.
— Добре — разстроено се съгласи Исана. После стъпи на ръба на покрива и пъхна крак в примката. Затегна въжето около крака си и здраво съедини ръцете си на нивото на корема.
Това ще е дълъг, много дълъг път до земята.
Тя затвори очи и прекрачи през ръба.
Почувства как Кайтай дърпа въжето от момента, в който стъпи в празнотата, така че тя не просто падаше, а летеше по голяма широка дъга. Скоростта беше главозамайваща и тя усети как инстинктивно от устата й се изтръгва кратък писък.
Тя достигна върха на амплитудата и полетя назад, отчаяно стискайки въжето, а след това отново напред. Известно време Исана безпомощно се люлееше, а след това осъзна, че въжето се издига с къси, равномерни тласъци.
Тя отвори очи, погледна нагоре и видя Кайтай, тъмен силует на фона на светлия камък на акведукта, която издърпваше Исана, като обираше въжето с ръце, здраво стъпила върху акведукта.
Тя изтегли Исана нагоре покрай ръба на каменната конструкция и Исана веднага се просна, треперейки с цялото си тяло — кракът й продължаваше да е плътно стегнат с въжето.
— Да вървим — тихо каза Кайтай. — Побързай.
Докато Исана освободи крака си от примката, Кайтай нави въжето, а след това с решителна крачка тръгна по акведукта, който се оказа ни повече, ни по-малко от каменен улей на голяма височина, по който постоянно течеше вода, в същия обем, както в потока, въртящ колелото на мелницата в нейния холт.
От всяка страна на улея имаше каменни первази, широки по фут всеки, а Исана стъпи на един от тях и последва Кайтай колкото може по-бързо. Не сваляше очи от гърба на жената-марат.
Ако погледне отвъд ръба на акведукта и види колко лесно може да срещне смъртта си, едва ли би могла да направи и крачка.
Велики фурии, направете така, че да не се появи вятър.
Или кракът ми да не попадне в участък с хлъзгав мъх.
Или пулсиращото ми сърце да не ме обърка и да не наруши равновесието ми.
Или…
Исана стисна зъби и се съсредоточи върху гърба на Кайтай и на това краката й да не спират.
Кайтай спря след няколко десетки крачки и разпери ръце, за да предупреди Исана. Исана спря и Кайтай прошепна:
— Ето я пред нас.
— Много добре — каза Исана. Тя свали обувките си, затвори очи за по-бързо съсредоточаване и призова Рил. После нави панталони до коленете и стъпи във водата, течаща през центъра на акведукта.
Течението беше силно, въпреки че постоянният му натиск върху прасците й в никакъв случай не беше достатъчен, за да я събори, при условие че тя внимава. Водата идваше от планините на много мили северно от столицата и беше пронизващо студена.
Когато Рил се появи около нея, Исана улови усещанията на своята фурия и се изненада колко чиста и свежа остава водата, въпреки дългото си пътуване по улука на акведукта.
Почувства защитната фурия във водата пред нея като внезапно, грозно усещане за натиск. Усещаше невидимото й присъствие във водата, гневът и желанието да нападне всеки неканен гост.
Водата отпред внезапно започна да кипи, след което клиновидна струя ледени капки се устреми към нея, оставяйки следа като от нападение на невидима акула.
— По-добре се отдръпни от мен, за да си в безопасност — прошепна Исана и Кайтай побърза да се подчини.
Исана нямаше представа откъде хората, проектирали отбраната на Кулата, са намерили такава злобна фурия — или, още по-лошо, на кого му е хрумнало да превърне обикновена фурия в опасен звяр — но в дивата природа на долината Калдерон тя се беше сблъсквала и с по-силни фурии.