Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Кога се досети? Отдавна ли?
— Едва тази нощ. Събудих се, защото дъждът шумолеше и си спомних. „Не ми се става, а сън ме не лови“.
— „Нощта така минава и утрото напира“ — поде Соловьов, като се усмихна тъжно. — Аривара Нарихира, девети век. Имаш добра памет, Анастасия.
— Добра е — съгласи се тя. — Не се оплаквам. И когато си спомних това стихотворение, веднага си спомних друго. В „Острието“ например ти си написал: „Човекът с тъжни очи — това е човек, който в детството си никога не е плакал, когато са му се карали и са го били.“ Веднага ми се стори познато, но не схванах какво става. А тази нощ съобразих:
— Исикава Такубоку — въздъхна Соловьов. — Е, щом знаеш всичко, няма смисъл да отричам. Не споря, това не ме краси, но и няма нищо лошо в цялата работа. Не крада чужди ръкописи, аз ги преработвам и довеждам до съвършенство. Върху книгата е написано истинското име на автора, така че неговите права не са нарушени.
Той замълча и се извърна, загледан през прозореца. Настя търпеливо изчака малко, като се бореше мълчаливо с желанието да запуши. Най-сетне Соловьов пак се обади:
— Ненавиждам ги. Те неслучайно се страхуваха, че ще намеря онова проклето листче. Нямам намерение да им прощавам.
— И затова ли започна да ме търсиш?
— Исках да те видя. Скучаех без теб.
Настя се надигна от уютния малък диван и се протегна с удоволствие.
— Соловьов, не хитрувай. Да вървим в кухнята, ще ти направя кафе и ще поговорим за твоите издатели. Твоят гняв е праведен, не споря, и имаш пълното право да си изясниш отношенията с „Шерхан“. Само не ми пей песничката за голямата си и непреходна любов към мен. Все едно, не ти вярвам.
— Защо?
В гласа му Настя усети истинска, неподправена тъга. Стана й неудобно. Наистина, защо постъпва така с него? Защо си внуши, че той не може да я обича? Само защото не отвърна някога на чувството й? Не, по-скоро нещо друго. Самотният болен човек е готов да обича всеки, който внася някаква топлинка в сивата му самота.
— Хайде да не говорим за това, съгласен ли си? — каза меко тя. — Да вървим.
Соловьов обърна количката и тръгна от кабинета към хола.
Не е проста работа да намериш скъсаната верижка от игла за връзка, особено ако не знаеш къде точно да търсиш. Коротков и Селуянов прочетоха внимателно документите, свързани с откриването на труповете на осемте момчета със семитска външност, и никъде не откриха да се споменава, че до трупа е намерена малка позлатена подкова с верижка.
— Излиза, че или не са забелязали подковичката, или някой я е взел — констатира унило Николай. — Има да търсим до пълна изнемога.
— Много си прав — въздъхна Коротков. — Но все пак трябва да търсим. Така че да започваме. Ще започнем от труповете, които не са били намерени от милицията.
Така е станало при пет от осемте. Ченгетата решиха най-напред да се запознаят със случаите, при които труповете са открити от деца, подрастващи или младежи. С една дума, от тези, които биха могли да проявят любопитство, без да изпадат в истерика при вида на мъртвото тяло, да намерят подковичката и да я приберат в джоба си. Изхождайки от това съображение, те сведоха петте случая на три. Вече е по-лесно.
Но само относително. Понеже намерената от дете или юноша подкова едва ли ще остане дълго у едного. Тя ще се превърне в разменна монета или направо ще бъде изгубена. Ченгетата знаеха през какви перипетии понякога минават предметите, когато деца си ги предават от ръка на ръка, затова поеха дълбоко дъх, изядоха по две шишчета и се заловиха за работа.
Първият намерен от деца труп е открит на брега на Москва-река. Имената, фамилиите и адресите на двамата приятели шестокласници, натъкнали се на ужасната находка, се намираха в досиетата. Но родителите и на двете момчета в един глас започнаха да възразяват и не бяха съгласни оперативните работници да беседват със синовете им. Както твърдяха възрастните, децата бездруго са преживели стрес и не е нужно да бъдат травмирани още веднъж.