Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Хайде, какво недоволстваш — обади се миролюбиво Селуянов. — Нормална маминка, предпазва синчето от травмиращия разговор за трупа, а ти вече правиш такива изводи. Максималист си, Юрок.

— Охо! Чувства се благотворното влияние на лейди Валентина! — засмя се Коротков и приятелски прегърна Николай. — Започнал си да обичаш всички и да им прощаваш. Кога е сватбата?

— Не се надявай на почерпка. Не бързаме.

— Че защо? И двамата сте свободни, какво ще протакате.

— Много си припрян. Познаваме се едва от два месеца и нещо. Я виж Аска, тя е ярък пример, от петнайсетгодишна върти любов с Чистяков, а се ожениха едва миналата година. Затова пък толкова успешно. Като ги гледа човек, да им завиди.

— Не се мери с тях — въздъхна Коротков. — Аска е много особена. При нея нещата са по-различни. А ти, Коля, трябва да вземаш пример от мен. И не забравяй, че с млада жена, която никога не е била омъжена, не бива да живееш прекалено дълго „просто така“, това влияе зле на психиката й и на вашите отношения.

Селуянов нищо не отговори, само изхъмка неопределено. Вървяха бавно по улицата към типовото здание на средното училище. До края на часовете оставаха петнайсетина минути, нямаше закъде да бързат.

— Слушай, не знаеш ли защо толкова не ми се работи? — зададе философския въпрос Николай. — Направо нямам никакви сили. Струва ми се, че ако седна сега на пейката, ще затворя очи и ще заспя за една-две седмици. Уморен ли съм, какво? Май още е рано.

— Разбира се, че си изморен — съгласи се Юра. — Какво си мислиш, че ние с теб имаме право да се изморим само като наближим пенсия, така ли? Аз понякога едва си мърдам краката. Малко спим, храним се как да е, все се нервираме. Всеки ще се умори. Чудно е, че изобщо шаваме след петнайсет години такъв изумителен живот.

— Но Аска не се уморява — възрази упорито Селуянов. — Също спи малко, също хапва на крак, не по-малко от нас се нервира, а нищо не й действа. Опъва ли, опъва каиша като автомат. Защо става така?

— Ама ти пак ли започваш — махна с ръка отегченият Коротков. — Нали ти казах: не се мери с Аска. Тя е друга. Принципиално друга, разбираш ли? За нея няма нищо по-интересно и по-важно от работата, тя живее и диша с работата, цялата е просмукана от работа. Аска ще се измори да работи само когато се измори да живее. Не искам да обидя нас двамата, обичаме си работата, но освен нея в главите ни е пълно и с хиляди други неща. Например веднъж месечно ти се стараеш да откраднеш един ден и да отидеш във Воронеж, да се видиш с децата. Аз също съм затънал до гуша в семейни проблеми. И после, ти си имаш Валентина, аз Люся, а Ася не се отвлича с такива глупости и не хаби душевните си сили за романи. А да не говорим, че е по-млада и от двама ни.

— Малко по-млада. Между другото, Юрок, скоро ще има рожден ден. Да не забравим да я поздравим. Не помниш ли на коя дата беше?

— Точно в деня на президентските избори. Няма да забравим, ще стане чудесно. Въпросът е само какво да й подарим.

— Няма никакъв проблем. Не е кръгла дата. Ще й подарим пет кутии хубаво кафе, пет стека цигари и бутилка мартини, което тя обожава. И приятно, и полезно.