Съдбовният кораб [bg]

— Мисля, че това е било предназначено да обозначи група водорасли, които по време на отлив се показват над водата. — Той отново огледа заобикалящата го среда. — Просто не знам — призна тихо.

— Избери някой — предложи Алтея. — Най-лошото, което може да стане, е да загубим време.

— Най-доброто, което може да стане, е да загубим време — поправи я Брашън. — Най-лошото е значително по-лошо. Може да затънем в тинестото дъно на някой тесен пролив и течението да ни приклещи там. — Пое си дълбоко дъх. — Но предполагам, че ще избера нещо и ще поемем риска.

Корабът беше много тих. По заповед на Брашън екипажът ходеше внимателно и разговаряше само чрез шептене. Не бяха окачени никакви светлини. Дори корабът се опитваше да приглуши малките шумове на дъсченото си тяло. Всички платна бяха събрани и подсигурени. Звукът се носеше твърде свободно сред тази мъгла. Искаше му се да може да чуе, ако от нея ги приближеше друг кораб. Янтар се промъкна горе, за да застане тихо до тях.

— Ако имаме късмет, част от мъглата ще се разсее на сутринта — отбеляза с надежда Алтея.

— Със същия успех може и да ни обгърне по-плътно — отвърна Брашън. — Но ще изчакаме да видим какво ще ни предложи дневната светлина, преди да опитаме. Ето там. — Той посочи и Алтея последва посоката на ръката му. — Мисля, че това е пролуката. Ще я пробваме по изгрев.

— Не си сигурен? — прошепна с тих ужас Янтар.

— Ако Заграба беше лесна за откриване, нямаше да оцелява като пиратско укрепление през всички тези години — изтъкна Брашън. — Цялата уловка на мястото е, че ако не знаеш, че е там, никога няма да се сетиш да го потърсиш.

— Може би — колебливо поде Янтар. — Може би някой от бившите роби може да помогне. Те дойдоха от Пиратските острови…

Брашън поклати глава.

— Питах. Всички заявиха, че са в пълно неведение относно Заграба и отрекоха някога да са пиратствали. Питай който и да е от тях. Били синове на избягали роби, които се установили на Пиратските острови, за да започнат нов живот. Калсидски или джамаилски похитители на роби ги заловили и те били татуирани и продадени в Джамаилия. Оттам били отведени в Бингтаун.

— Толкова ли е трудно за вярване? — попита го Янтар.

— Не — с лекота отвърна Брашън. — Но едно момче почти винаги добива основно познание за града, в който е израснало. Тези мъже проповядват твърде голямо невежество относно всичко, за да вярвам в историите им.

— Те са добри моряци — добави Алтея. — Очаквах неприятности, когато бяха преместени в моята вахта, но нямаше такива. Те предпочитаха да се държат настрана, но аз не го позволих и те не възразиха. Залавят се усърдно за работа точно както когато се качиха за първи път на борда, за да работят тайно. Мисля, че Харг негодува заради загубата на част от властта си над останалите. Под мое командване всички са просто моряци наравно с останалите. Но са добри моряци… твърде добри, за да се вярва, че това е първото им плаване.