![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Правилно. А това няма да бъде много забавно.
— Няма, я!
— Говорех за тях.
— А аз говорех за нас двамата.
Молк се усмихна криво и намигна.
— Сега му хвана цаката.
Той вирна брадичка на североизток, нататък по пътя.
— В тази посока… ако паметта ми не изневерява, наблизо трябва да има хан.
Той тръгна и Гелел го последва.
— Сетите казаха, че изгорили всичко до основи.
— Готов съм да се обзаложа, че тази не са изгорили.
— Защо?
— Е, както младежът обясни, военният вожд е много далеч… Както и да е, ще видиш.
Здрачът се сгъстяваше и превръщаше пътя в тунел от мрак. На Гелел й се стори, че дочува движението на нещо голямо през тревите покрай пътя. След дълъг преход един завой в настлания с плочи път разкри обгорелите останки на някаква сграда. Тя представляваше струпани за основа камъни, които крепяха стърчащи опушени греди. Избуяли до коляното бурени обграждаха разрушената постройка. Гелел се спря изведнъж и постави ръце на пояса си. Молк спря до нея.
— О — каза той и почеса брадичката си.
Беше готова да стовари върху некадърния глупак бурния порой на чувството си за безсилие от целия ден, когато край пътя се изправи човек. Беше почти неразличим в тъмното — носеше подсилени с капси почернени кожени доспехи. Държеше зареден арбалет, а на кръста му висеше дълга извита сабя. Големи черни мустаци изцяло покриваха устата му.
— Кои сте вие, в името на карантиите на прокълнатия Финир? — попита той на талийско наречие.
Молк кимна на мъжа:
— Вие сте от Патрулите?
— Кой пита?
Молк посочи Гелел.
— Позволете да ви представя превост Алил — нов офицер.
Мъжът я огледа отвсякъде.
— Сериозно?
Гелел отвори уста да отвърне, но той вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— Изчакайте малко — рече той и излезе на пътя.
Обърна се към тъмнината, заслуша се, а после вдигна брадичка:
— Достатъчно!
Миг след това от тревата изскочи кон, изпръхтя и удари земята с копита. Ездачът му, вече познатият им сетски младеж, усука юздите около едната си ръка и им се усмихна доволно, докато животното се изправяше на задните си крака и се въртеше в кръг.
— Товен — приветства го мъжът.
— Просто малко се забавлявах — и той изпрати широката си усмивка на Гелел.
Войникът го отпрати с ръка.
— Да, хубаво. Веселбата свърши.
Товен се изправи върху коня си и се поклони. Подритване, конят застана на задните си крака, скочи и си проправи път сред гъстата трева.
Ухилен мръсник. Гелел гледаше войника от Патрулите — той свали стрелата от арбалета си и щракна спусъка. Провеси тежкото оръжие на рамото си.
— А ти кой си? — попита той Молк.
Молк се поклони.
— Прислужникът на превоста.
— Охо… Значи ти си прислужникът на дамата, така ли? Хайде. Насам.
— А как е твоето име, войнико? — попита Гелел.
— Пастира — отговори той през рамо. — Сержант Пастира.
Вървяха дълго през нощта — сержантът доволен от мълчанието, Гелел решена да не го пита за нищичко, а Молк явно се наслаждаваше на прохладния нощен въздух. Най-накрая Гелел подуши дим от готварски огньове и чу довеяни от вятъра откъслеци от разговори. Светлината на огньове и фенери озари нощта.
— Каква е числеността ви в момента, сержант?
Мъжът обърна глава, за да я погледне, и Гелел се запита дали не е сбъркала, но се постара това да не проличи на лицето й. Тя вдигна вежда. Той вдигна рамене.
— Така, сега наброяваме приблизително петстотин души. Около четиристотин средна конница и сто тежковъоръжени.
Гелел изгледа остро Молк, който изглеждаше разсеян, зяпаше в мрака и тихичко си подсвиркваше. От двете страни на пътя се разкриха утъпкани пространства, осеяни с палатки и заграждения за коне. Пастира ги преведе през два поста. Пред тях блестяха светлини от прозорците на триетажна тухлена сграда, разположена на площадче със складови постройки, включително голяма конюшня. Войници, мъже и жени, влизаха и излизаха, като мнозина пиеха от кожени халби. На фасадата стоеше надпис — Домът на приятното посрещане.
Гелел рязко се спря.