Гаснещ зрак [bg]

— Възвисяване е интересна дума в този контекст.

— Защо?

— Майка Тъма… Баща Светлина. Тези титли не са кухи и ако мислиш, че силите зад тях са само илюзии, значи си глупак.

Вренек чу изохкване и едва след миг осъзна, че е изохкал той. Беше се върнал на топло. Беше прекосил ледената река, без изобщо да го разбере. Отвори очи.

Над него стоеше висок воин и го гледаше със спокойни очи. Встрани от него, на един изгорял пън, седеше огромна фигура, заметната със сребриста кожа върху широките рамене. В широкото плоско лице имаше нещо зверско, което накара Вренек да потръпне.

— Мразът остава дълбоко в костите ти — каза Първият син на Вренек. — Но ти се върна при нас и това е добре.

Вренек погледна с гняв Каладън Бруд.

— Първи сине, защо не го убиеш?

— Защо да го направя, дори и да можех? — попита лорд Аномандър.

— Той те нарече глупак.

Първият син се усмихна.

— Той просто ми напомни за риска в невнимателните думи. Е, добре, намерихме те в един гроб, но ето те тук, възкръснал. Но тази зима е била тежка за теб… кога си ял за последен път?

Вренек не можеше да си спомни, затова не отговори.

— Ще сваря супа — каза Каладън Бруд и се пресегна за пътната си торба. — Ако ще правиш от това дете своята съвест, по-добре да познае блаженството на пълния стомах.

Първият син изсумтя.

— Моята съвест ли, Каладън? Той току-що ме подкани да ти отмъстя.

— След като яхна гърба на нашия разговор, да.

— Съмнявам се, че е разбрал много от него.

Азатанаят сви рамене, без да спира да вади разни неща от торбата си.

— Защо — настоя Аномандър — бих направил от това намерениче своя съвест?

— Може би само за да я пробудиш в себе си, Първи сине, предвид импулсивната му кръвожадност.

Лорд Аномандър погледна отново Вренек.

— Е, дете на Отрицател ли си?

Вренек поклати глава.

— Работех като коняр за дом Друкорлат. Но нея я убиха и всичко изгоря. Опитаха се да убият и мен и Джиния, но оживяхме, само дето тя е ранена отвътре. Помня имената им. Ще ги убия. Онези, които го направиха на Джиния. Имам копие…

— Да — каза Първият син намръщено. — Намерихме го. Прътът изглежда здрав, обичливо поддържан, бих казал. Но можеше да е с по-добре заострен връх. Знаеш имената им, казваш. Какво друго си спомняш за тези убийци?

— Войници от Легиона, сър. Бяха пияни, но получиха заповеди. Имаше сержант. Мислеха, че съм умрял, но не бях. Щяха да изгорят всички ни в къщата, но успях да се измъкна с Джиния.

— Значи лейди Нерис е мъртва?

Вренек кимна.

— Но Орфантал вече беше отпратен, както и Сандалат. Само ние тримата бяхме останали, но мен не ме пускаха в къщата, а плевникът изгоря и тя бездруго не ме искаше повече.

Лорд Аномандър продължаваше да го гледа съсредоточено.

— А Сандалат… ако помня добре, сега тя е заложница в Цитаделата на Драконъс.

Вренек не можеше да си спомни дали е така, но кимна и попита: