Крахът на титаните [bg]

Варя се появи пред Григорий с купа вода и чист парцал. Изми кръвта от лицето му. Беше яка жена, но здравите й ръце пипаха внимателно.

— Трябва да отидеш в жилищните помещения — каза тя. — Намери си празно легло и полегни около час.

— Не — отвърна Григорий. — Отивам си у дома.

Варя сви рамене и премина към Исак, който не беше толкова зле наранен.

Григорий стана с усилие. Фабриката се завъртя пред очите му и Константин го държеше за ръката, докато се олюляваше, но най-накрая усети, че може да стои сам. Константин взе каскета от земята и му го подаде.

Започна да ходи и се усети нестабилен, но с махване отхвърляше предложената му подкрепа и след няколко крачки си възвърна обичайната походка. Главата му се избистри от усилието, но болката в ребрата го застави да стъпва внимателно. Бавно излезе от сградата през лабиринта от работни места, стругове, пещи и преси към портата на фабриката. Там срещна Катерина — тя влизаше.

— Григорий! Мобилизиран си — видях известието!

Тогава тя забеляза нараненото му лице. — Какво се е случило?

— Среща с любимия ти полицейски капитан.

— Тая свиня Пински. Ти си ранен!

— Удареното ще мине.

— Ще те върна вкъщи.

Григорий бе изненадан. Ролите се бяха разменили. Досега Катерина не беше предлагала да се грижи за него.

— Мога и сам — отговори той.

— Все едно ще дойда с теб.

Тя го хвана за ръката и двамата тръгнаха по тесните улици срещу хилядите прииждащи към фабриката работници. Тялото на Григорий го болеше и му беше зле, но въпреки това за него бе удоволствие да ходи ръка за ръка с Катерина, докато слънцето изгрява над овехтелите сгради и мръсните улици.

Познатият път го изтощи повече, отколкото очакваше. Когато най-после се прибраха, той тежко седна на кревата и миг по-късно легна.

— Имам скрита бутилка водка в стаята на момичетата — каза Катерина.

— Не, благодаря, бих предпочел малко чай.

Нямаше самовар, но тя направи чай в една тенджерка и му поднесе чаша с бучка захар. След като я изпи, Григорий се почувства малко по-добре.

Най-лошото е, че можех да отърва набора, но Пински се закле, че ще се постарае това да не стане.

Тя седна до него на леглото и му подаде листовка.

— Едно от момичетата ми го даде.

Григорий го погледна. Стори му се сухо и официално, като правителствените издания. Заглавието бе Помощ за войнишки семейства.

Катерина обясни:

Ако си съпруга на войник, армията ти предоставя месечна сума. Не е само за бедните, всички я получават.

Григорий се сети, че беше чувал нещо такова, но не му обърна внимание, защото не се отнасяше до него.