Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 384
Перейти на страницу:

— Да — отвърна Дейзи. — Трети месец.

Той повтори отговора й, след което се възцари дълга тишина. Най-накрая окачи слушалката и се върна при нея.

Седна на ръба на кревата.

— Докторът ще дойде веднага, щом може, но оперира премазан от обърната вагонетка миньор. Жена му обаче е съвсем сигурна че си пометнала.

Взе ръката й в своята.

— Съжалявам, Дейзи.

— Благодаря ти — прошепна му тя. Болката май беше понамаляла, но тя се чувстваше много тъжна. Наследникът на графската титла си беше отишъл. Бой щеше да се чувства много разстроен.

Лойд продължи:

— Според госпожа Мортимър било доста често срещано и повечето жени имали едно-две помятания между бременностите си. Нямало опасност, стига кръвотечението да не било изобилно.

— А ако се влоши?

— Тогава трябва да те откарам в болницата в

Мъртър. Но десетмилна разходка в армейски камион ще ти се отрази доста зле, тъй че трябва да се избягва, освен ако животът ти не е в опасност.

Тя не изпитваше повече страх.

— Толкова се радвам, че се оказа тук.

Мога ли да предложа нещо?

— Разбира се.

— Мислиш ли, че можеш да направиш няколко крачки?

— Не знам.

— Нека напълня ваната. Ако успееш, чиста ще се почувстваш много по-добре.

— Да.

— Тогава може би ще можеш да импровизираш и някаква превръзка.

— Да.

Той се върна в банята и тя чу шума на течащата вода. Седна на кревата. Усещаше се замаяна и постоя около една минута; после главата й се проясни. Свали крака на пода. Седеше сред съсирваща се кръв и се отвращаваше от себе си. Крановете бяха завъртяни. Той се върна и я хвана за ръката. — Ако усещаш слабост, просто ми кажи — рече той. — Няма да те оставя да паднеш. Беше изненадващо силен и всъщност наполовина я носеше, докато влизаше в банята. В някакъв момент скъсаното й бельо падна на пода. Тя застана до ваната и го остави да разкопчае копчетата на гърба на дрехата й. — Можеш ли да се оправиш с останалото? — попита той.

Тя кимна и той излезе.

Облегна се на коша за пране, бавно свали дрехите си и ги остави в кървава купчина на пода. Влезе във ваната. Водата беше топла точно колкото трябва. Болката намаля, когато се облегна по гръб и се отпусна. Заля я благодарност към Лойд. Беше толкова кил — идваше й да се разплаче. След няколко минути вратата се открехна и се появи ръката му с някакви дрехи. — Нощница и тъй нататък — обясни той, остави ги на коша и затвори. Водата започна да изстива и тя се изправи. Отново изпита световъртеж, но само за миг. Подсуши се с кърпата, после облече донесените от него нощница и бельо. Постави кърпа за ръце вместо превръзка, за да попива кръвта, която продължаваше да капе. Когато се завърна в спалнята, креватът й беше застлан с чисти чаршафи и одеяла. Изкатери се върху него, седна и придърпа одеялото до врата си.

Той влезе откъм всекидневната.

— Май си по-добре — прецени господин лейтенантът. — Изглеждаш притеснена. — Това не е точната дума — отговори тя. — Може би смазана, макар че и това ми звучи слабо. Истината не беше толкова проста. Свиваше се, винаги когато се сетеше в какво състояние я е видял — но пък от друга страна не изглеждаше отвратен. Лойд влезе в банята и вдигна пуснатите й на пода дрехи. Явно не се превземаше по въпроса за менструалната кръв.

Тя го попита:

— Къде остави чаршафите?

— Намерих голям умивалник в зимната градина. Оставих ги да киснат в студена вода. Да накисна ли и дрехите?

Тя кимна.

Той изчезна отново. Къде се беше научил да е толкова компетентен и да се оправя така добре? Предположи, че по време на гражданската война в Испания. Чу го как се върти в кухнята. Появи се с две чаши чай. — Може и да не ти харесва, но ще се почувстваш по-добре. Тя взе чашата. Той й посочи две бели хапчета в дланта си. — Аспирин? Може да облекчи малко стомашните спазми. Тя ги взе и ги преглътна с горещия чай. Лойд винаги й беше правил впечатление на по-зрял от възрастта си човек. Спомни си как уверено отиде да открие пияния Бой във Веселие. — Винаги си бил такъв — каза му тя. — Наистина пораснал, докато останалите само се преструвахме.

Изпи чая и се почувства уморена. Той изнесе чашите.

— Може да притворя очи за малко — каза му тя. — Ще останеш ли тук, ако заспя?

— Ще остана толкова, колкото искаш — каза той.

После добави още нещо, но гласът му се стопи и тя заспа.

III

След това Лойд започна да прекарва вечерите в малкия апартамент на иконома.

През целия ден очакваше този момент.

Слизаше по стълбите няколко минути след осем, след края на вечерята в столовата, когато прислужницата на Дейзи вече си беше тръгнала. Сядаха един срещу друг в двете стари кресла. Лойд носеше някоя книга, по която да учи — винаги имаха домашни работи и тестове сутринта; Дейзи четеше някой роман, но най-вече разговаряха. Споделяха какво им се е случило през деня, обсъждаха прочетеното и си разказваха едни на друг за живота си.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)