Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Дейзи. — Трети месец.
Той повтори отговора й, след което се възцари дълга тишина. Най-накрая окачи слушалката и се върна при нея.
Седна на ръба на кревата.
— Докторът ще дойде веднага, щом може, но оперира премазан от обърната вагонетка миньор. Жена му обаче е съвсем сигурна че си пометнала.
Взе ръката й в своята.
— Съжалявам, Дейзи.
— Благодаря ти — прошепна му тя. Болката май беше понамаляла, но тя се чувстваше много тъжна. Наследникът на графската титла си беше отишъл. Бой щеше да се чувства много разстроен.
Лойд продължи:
— Според госпожа Мортимър било доста често срещано и повечето жени имали едно-две помятания между бременностите си. Нямало опасност, стига кръвотечението да не било изобилно.
— А ако се влоши?
— Тогава трябва да те откарам в болницата в
Мъртър. Но десетмилна разходка в армейски камион ще ти се отрази доста зле, тъй че трябва да се избягва, освен ако животът ти не е в опасност.
Тя не изпитваше повече страх.
— Толкова се радвам, че се оказа тук.
Мога ли да предложа нещо?
— Разбира се.
— Мислиш ли, че можеш да направиш няколко крачки?
— Не знам.
— Нека напълня ваната. Ако успееш, чиста ще се почувстваш много по-добре.
— Да.
— Тогава може би ще можеш да импровизираш и някаква превръзка.
— Да.
Той се върна в банята и тя чу шума на течащата вода. Седна на кревата. Усещаше се замаяна и постоя около една минута; после главата й се проясни. Свали крака на пода. Седеше сред съсирваща се кръв и се отвращаваше от себе си. Крановете бяха завъртяни. Той се върна и я хвана за ръката. — Ако усещаш слабост, просто ми кажи — рече той. — Няма да те оставя да паднеш. Беше изненадващо силен и всъщност наполовина я носеше, докато влизаше в банята. В някакъв момент скъсаното й бельо падна на пода. Тя застана до ваната и го остави да разкопчае копчетата на гърба на дрехата й. — Можеш ли да се оправиш с останалото? — попита той.
Тя кимна и той излезе.
Облегна се на коша за пране, бавно свали дрехите си и ги остави в кървава купчина на пода. Влезе във ваната. Водата беше топла точно колкото трябва. Болката намаля, когато се облегна по гръб и се отпусна. Заля я благодарност към Лойд. Беше толкова кил — идваше й да се разплаче. След няколко минути вратата се открехна и се появи ръката му с някакви дрехи. — Нощница и тъй нататък — обясни той, остави ги на коша и затвори. Водата започна да изстива и тя се изправи. Отново изпита световъртеж, но само за миг. Подсуши се с кърпата, после облече донесените от него нощница и бельо. Постави кърпа за ръце вместо превръзка, за да попива кръвта, която продължаваше да капе. Когато се завърна в спалнята, креватът й беше застлан с чисти чаршафи и одеяла. Изкатери се върху него, седна и придърпа одеялото до врата си.
Той влезе откъм всекидневната.
— Май си по-добре — прецени господин лейтенантът. — Изглеждаш притеснена. — Това не е точната дума — отговори тя. — Може би смазана, макар че и това ми звучи слабо. Истината не беше толкова проста. Свиваше се, винаги когато се сетеше в какво състояние я е видял — но пък от друга страна не изглеждаше отвратен. Лойд влезе в банята и вдигна пуснатите й на пода дрехи. Явно не се превземаше по въпроса за менструалната кръв.
Тя го попита:
— Къде остави чаршафите?
— Намерих голям умивалник в зимната градина. Оставих ги да киснат в студена вода. Да накисна ли и дрехите?
Тя кимна.
Той изчезна отново. Къде се беше научил да е толкова компетентен и да се оправя така добре? Предположи, че по време на гражданската война в Испания. Чу го как се върти в кухнята. Появи се с две чаши чай. — Може и да не ти харесва, но ще се почувстваш по-добре. Тя взе чашата. Той й посочи две бели хапчета в дланта си. — Аспирин? Може да облекчи малко стомашните спазми. Тя ги взе и ги преглътна с горещия чай. Лойд винаги й беше правил впечатление на по-зрял от възрастта си човек. Спомни си как уверено отиде да открие пияния Бой във Веселие. — Винаги си бил такъв — каза му тя. — Наистина пораснал, докато останалите само се преструвахме.
Изпи чая и се почувства уморена. Той изнесе чашите.
— Може да притворя очи за малко — каза му тя. — Ще останеш ли тук, ако заспя?
— Ще остана толкова, колкото искаш — каза той.
После добави още нещо, но гласът му се стопи и тя заспа.
III
След това Лойд започна да прекарва вечерите в малкия апартамент на иконома.
През целия ден очакваше този момент.
Слизаше по стълбите няколко минути след осем, след края на вечерята в столовата, когато прислужницата на Дейзи вече си беше тръгнала. Сядаха един срещу друг в двете стари кресла. Лойд носеше някоя книга, по която да учи — винаги имаха домашни работи и тестове сутринта; Дейзи четеше някой роман, но най-вече разговаряха. Споделяха какво им се е случило през деня, обсъждаха прочетеното и си разказваха едни на друг за живота си.