![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Някак си огневите позиции в разпръснатите сгради от двете страни на портите бяха паднали. Сега постъпваха доклади, че неприятелските части се опитват да нападнат фланга на втората отбранителна линия. Халахан подозираше, че са командоси, които са се промъкнали с плуване от моста или от самия бряг. Ако се съдеше по гърмежите, изглежда, атакуваха по цялата южна страна на острова.
Халахан се намръщи, когато видя Червените гвардейци и Специалните да отстъпват към пътя от пряка, която отбраняваха. Стоящият до него стрелец с лък застреля имперския войник, който се покатери по отсрещната страна на каруцата. Отгоре й наскачаха още вражески войници, които виеха като диви кучета, а каруцата се тресеше под тежестта им. Червените гвардейци от двете му страни се втурнаха напред. Чартите им се стрелкаха нагоре. Един мъж впи гневно обезумелите си очи в него, преди да се строполи назад и да се скрие от погледа му.
Той бързо се обърна, за да погледне назад към улицата, и изруга, но после видя голямата тъмна фигура на Крийд, който крачеше към неговата позиция. Телохранителите на генерала се суетяха около него. Халахан се затича да го посрещне. Лицето на генерала се беше зачервило, докато крещеше разгорещено, за да надвика шума.
— Нападат ни от юг със салове и плувци. Колко дълго можете да удържите това място?
— Да го удържим ли? Изглежда ли ви възможно да го удържим?
— Все още имаме две хиляди души в града, полковник. Трябва да ни осигурите време да ги евакуираме.
— Наясно съм с проблемите ни, генерале. Но ви казвам, че не можем да удържаме това място повече.
В небето на изток се разнесе експлозия и Крийд вдигна поглед заедно с всички останали. Един небесен кораб се разпадаше сред ярки пламъци.
— Добре тогава — извика Крийд. — Изтеглете се, когато трябва, но ги забавете колкото можете. Ще оставя един кораб да ви чака.
— Това обещание ли е, генерале?
И двамата се гледаха втренчено. Бяха ядосани и искаха да се разкрещят един на друг, просто за да изпуснат напрежението, породено от отчаянието. Но после изражението на Крийд се смекчи и Халахан видя, че той протяга ръка. Полковникът я сграбчи и я разтърси здраво.
— Ще се видим там — каза му той.
Беше очевидно, че принципарий Ваничиос знае какво ще каже Крийд още преди да е изрекъл думите.
Въпреки това генералът ги изрече:
— Сега или никога, стари приятелю. Трябва да тръгваме.
Благородникът Мичине сложи ръце върху назъбения парапет и се загледа на юг, към града. От наблюдателната си позиция на най-високата кула на цитаделата те виждаха целия Туме, простиращ се около тях. Откъм улиците на юг се чуваха изстрели. Няколко сгради горяха и бризът от изток раздухваше пламъците им. Войници се оттегляха в безпорядък, насочвайки се към Централния канал, където последните фериботи се готвеха да потеглят.
— Ще успееш ли да прибереш навреме всичките си хора? — попита го Ваничиос.
— Не — с усилие призна Крийд. — Някои от тях са хванати в капан на югоизток. Няма да успеем да ги освободим навреме.
— А останалите? Имате ли достатъчно място за тях?
— Ще импровизираме. Все още има достатъчно място за теб и за твоите хора, ако го искаш. — Принципарият извърна погледа си от него. Пламъците се отразяваха в очите му. Нямаше нищо повече за казване по този въпрос.
Крийд за момент се зачуди дали да не вкопчи огромните си ръце във Ваничиос и да не го отведе насила от дома на семейството му. Но в тази постъпка не би имало нищо достойно, особено за този мъж. Той беше Мичине. Без достойнството си беше нищо.
На изток битката в небето все още продължаваше. Крийд виждаше огъня, който осветяваше корпусите на небесните кораби, докато оръдията от двете им страни изстрелваха залп след залп.
— Не мислех, че ще съм толкова уплашен — разнесе се тихият глас на Ваничиос.
Крийд трепна. Той се чувстваше като подлец, задето го изоставя така.
— Сбогом — най-сетне каза той и постави ръка върху рамото на мъжа.
Ваничиос не погледна към приятеля си, когато той си тръгна.
Аш трепереше под одеялата, пред очите му проблясваха цветни петна. Отдавна беше дръпнал завесите на прозореца на спалнята и въпреки това лунната светлина, която се процеждаше по краищата им, беше твърде силна за затворените му очи, затова той държеше главата си под одеялото, докато кашляше и пръскаше слюнки, омаломощен от треската. Имаше чувството, че цялото легло се върти.