Открадни си свят [bg]

Жените от Ордата на хаоса носеха плътно прилепнали кожени дрехи и наметала от рибарски мрежи. Подобно на тяхната героиня те се обкичваха с огърлици от сребърни и алуминиеви части, но добавяха зъби на василиски и бодлива тел. За разлика от тях мъжете издигаха в култ физическата сила и се издокарваха с черни елеци, изпод които се виждаха не само яките им мускули, но и множеството белези. Освен това тачеха шипестите ръкавици и тежките ботуши с дебели метални подметки. Нож в пояса означаваше още два — скрити. Момчетата и момичетата от Ордата величаеха за свой идол Тайнствената жена — никой не я бе срещал на живо, но всеки от тях се имаше за експерт по сексуалните й вкусове.

Извън оградата бяха паркирани в пълен безпорядък мотоциклети. Ездачите им се подпираха на групички от по двама-трима, разменяха си шеги и всмукваха от лулите хашиш. Над всичко това се стелеше дим, чуваше се метално дрънчене и рев на форсирани мотори, понякога звучни псувни, писъци и смях. Като цяло, това бе шумотевица от хора, живеещи в мир.

Норвал Хан се излежаваше в своята пещера, в компанията на две едрогърдести хубавици. Беше в прекрасно настроение, донякъде и заради това, че в момента нямаше никаква работа. Носеше лъскави ръкавици, мотоциклетни ботуши и един стар, кожен шлем с изпъкнала от едната страна монослушалка. Джинсите му бяха смачкани и непрани. Хубавиците бяха облечени с оранжеви корсети и черни чорапи, изпънати по масивните им бедра. Те плъзгаха бавно начервените си устни по покритото с белези тяло на Хан, като от време на време го гъделичкаха с езичета. Той ги стискаше за едрите гърди и пъхаше игриво пръсти в гащичките им.

Седнал до радиоприемника, Лупин Джуджето въртеше напред-назад настройката, улавяйки фрагменти от отдавна забравени парчета, тъжни напеви на веспански хорове и перкско чирикане. Корабът беше необятна гъба, просмукана със звуци и образи!

Пред пещерата на Норвал Хан седяха най-прочутите играчи на „Хаос“ — жени с бръснати глави и мъже с плоски, гърди, чиито невроиндукторни куплунги бяха покрити със спечена и засъхнала смазка. Годините на безчислени сражения с виртуални противници бяха оставили очите им постоянно вперени в друга равнина, където се озъртаха за саблезъби химери. Те гледаха надолу, към военните камиони, край които се навъртаха автомонтьори, и мечтаеха за времето, когато ордата ще тръгне, за да помете всичко по пътя си.

Но ето че откъм входа се зададе съгледвачка и всички в двора се скупчиха около нея. Надигна се глъчка, сред която Норвал чу едно-единствено име: „Червени барети“.

Точно каквото му трябваше. Малко упражнения. Норвал Хан се ухили, претърколи се през леглото и шляпна по задника импозантната едрогърдеста хубавица, която се опита да го задържи. Докато си слагаше екзоскелетния усилвател, той мърмореше със задоволство: