![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
А в отряда всичко вървеше по реда си. Сменят охраната около дупката, редовно отиваха в гората назначените за дървосекачи, от време на време скучаещи хазги и истерлинги се перчеха с точните си лъкове. Отон някому нещо нареждаше да свърши или напротив, да не го прави... Всичко това се случваше за Фолко. в някакъв странен, мъгляв, като че забулен в дим свят. Неговият собствен се сви, изчезна, в него не останаха нито планини, нито гори, нито хора, само препускащата през непознати пространства страховита и неясна фигура на Господаря, която по необясним каприз на съдбата бе здраво свързана с орисията на хобита.
- Утре тръгваме – с глух от вълнение глас рече Торин, когато настъпи дванайсетият ден от посоченото в писмото на Господаря време. – Фолко.! Всичко ли е готово? Какво става с Отон?
- Всичко е наред, назначени сме на най-отдалечения южен пост – отзова се хобитът. – Стегнах дисагите, храната е малко, но няма как, добре че поне толкоз намерихме.
- Ех, помагай, Дурин – с трепнал глас каза Дребосъка. – Хайде да спим, утре ни чака тежък ден...
Той се уви в наметалото и легна до огнището. Торин последва примера му, а Фолко., понеже знаеше, че пак няма да заспи, остана да поддържа огъня.
Но този път хладнокръвието изневери дори на Дребосъка. Джуджето се въртеше от един хълбок на друг, опита по гръб, по корем и накрая не изтрая – понадигна се на лакът и запита:
- Ей, Фолко.! Сигурен ли си, че изобщо може да бъде убит?
- Кой? – не разбра хобитът, унесен в размисъл. -А, той ли...
- Ами да! – горещо зашепна Дребосъка. – Той! Спомням си, че всички магьосници ни казваха едно и също: не знаем откъде е силата му! И сега ако нито меч, нито стрела не свършат работа, какво? Нали и онзи, древния, дето седеше в Мордорската Кула – и него беше невъзможно да го убият!
- И какво сега? – ядно прекъсна приятеля си хобитът. – Пак ли ще умуваме? Като пуснем стрелата, ще разберем. И ако си прав... не сме за завиждане. Но няма как – почнали сме, късно е за съмнения. Виж, Кирдан Корабостроителя, Трандуил, да не споменавам Краля на Водите на пробудата, те биха се справили по-добре от нас... Обаче като ги няма.... няма ги! Сега да се тръшна сълзи да лея, а?!
- Прав си – унило се съгласи Дребосъка, зави се презглава и утихна.
Нощта отминаваше бавно, дори красотата на звездното небе не можеше да облекчи мъчителното очакване – плътни облаци се влачеха необичайно ниско, през тях даже лунната светлина едва-едва мъждукаше като през гъсто изплетена ризница. Постовете си разменяха тихи слова, от време на време зовяха по-далечните стражи с умело престорен крясък на нощна птица. И изведнъж...
Изведнъж нещо силно и внезапно пристегна дясната китка на хобита. Бе гривната на Черните джуджета. Тя аленееше, сякаш в сърцевината на сивия метал трептеше скрит пламък. А веднага след това от разжарената вътрешност на гривната се изтръгна и жълтеникав лъч, който затанцува пред очите на хобита. Върхът му клюмна към земята и след няколко мига се превърна в огнена стреличка. След като се поколеба за кратко, тя уверено посочи югоизток.
Няколко секунди Фолко. тъпо зяпаше огнена чудо, отказвайки да повярва на случващото се. Добре помнеше думите на Гандалф, но все пак не можеше да повярва. Ръката му панически се дръпна към пазвата, където пазеше пръстена на Форве. Синият камък в светлината на огъня му се стори непроницаемо черен, а покрай затворената в него златиста пеперудка се наслагваха някакви смътни сенки, по-черни от мрака. Те се гърчеха покрай ритмично движещите се крилца подобно на змии. И ето – сред мекото сияние на приличните на есенни листа искрици в пръстена премина тясна тъмна лента, която без колебание също показа югоизток.
Това беше краят. Краят на старателно разработения план, сравнително прост и безопасен. Краят на спокойния им престой в отряда на Отон, край... край... край... И сега волю-неволю се налагаше, изправяйки се в цял ръст, да застанат лице в лице с най-силния враг на Запада от времената на Войната за Пръстена, който и да е той в действителност. Желанието на Торин се осъществи въпреки собствената му воля.