Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Но... може пък просто да не казваме на Господаря за това, какво сме намерили? – боязливо предложи хобитът.

- Да не му казваме! – Отон жлъчно изхъмка. -Ако не му съобщя аз, ще го направят другите...

- Та как ще научат? – учуди се Фолко. – Тук сме само двамата...

- Ще надушат! – с раздразнение подхвърли Отон. – Познавам всички до един тайни довереници на Господаря в отряда си, те са получили същите заповеди. Бъди сигурен, че ако не днес, тогава утре тези хора ще открият дупката... Не, нека всичко върви, както трябва е орисано! Може би просто главата ми се е размътила... Пък и кой знае, какво му е необходимо на Господаря из такива места?

- Той неведнъж е намирал такива, нали? – попита хобитът, колкото да потвърди и своите подозрения, и дочутото одеве от обезумелия Отон.

- Зная, че е намерил шест такива трапа – последва доверителен отговор. – Говори се, че това били следите на Небесния огън... Мнозина хора ги издирваха по негова заръка, сред тях дори някакъв книжник от Ануминас на име Архар. И още знам – но да мълчиш за това! – че Господарят през цялото време разпраща в различни посоки хора да търсят други ями. Помня, че пред мен два пъти е награждавал късметлиите. Така че, хайде да се връщаме в лагера и да пратим на Господаря улаг... Дано с тази вест спася от гнева му и себе си, и отряда.

След час те вече бяха при шатрите. На разтревожените си воини Отон обясни, че доста непохватно бил закачил трънлив клон докато препускал надолу по сипкава стръмнина. Веднага щом отговори на въпросите, той заповяда две десетки да охраняват лагера, а на Гарлог каза да готви пратеник до Господаря.

- Оставаме тук – обяви на отряда Отон, – докато не получим нови разпореждания от Господаря.

Новите разпореждания пристигнаха бързо. Улагът, който донесе запечатаната желязна тръбичка с писмото вътре, бе изтощен до смърт и Гарлог само тресеше глава, държейки в ръцете си безсилно клюмналата криле твар.

- Какво ли му е казал Господарят, че е долетял дваж по-бърже от всякога! – сърдито мърмореше старецът. – Доста високо се е издигнал, как не е капнал съвсем...

Отон мълчаливо прочете писмото, като привидно остана сдържан и спокоен, но хобитът се досети, че командирът му току-що се бе отървал от тежък камък на сърцето.

- Господарят е доволен от нас! – високо произнесе Отон, оглеждайки целия събрал се при него отряд. – А сега сме длъжни да охраняваме това място – докато Господарят пристигне! Вече тръгнал насам с цялата възможна бързина. Чакаме го горе-долу след две седмици.

- Ето че всичко свършва – отбеляза вечерта на същия ден Торин, докато точеше секирата си.

Дребосъка, като погледа известно време заниманието му, също взе меча си. Хобитът обаче с бърза крачка обикаляше огъня – не го свърташе на място.