Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Това е моя грижа – обяви Фолко. – Ще се постарая Отон да ни възложи на тримата някаква задача извън лагера... да насечем дърва или нека ни прати на лов. Важното е да не ни сложат в охраната на дупката.

Торин се поопъва още малко, преди да се предаде окончателно. Разговорът за известно време се прекъсна, те мълчаха, всеки обмисляше току-що взетото решение.

- Ще се махнем, и... – като си прочисти гърлото, заговори Дребосъка. – Аз вече съм харесал къде да се настаним. От югоизток към лагера водят три пътеки, даже не и пътеки, ами просто три просеки в гората, където е удобно за преминаване на конници. И хълм има – на около две мили от ямата, две от трите просеки го заобикалят отляво и отдясно, още една минава на около петстотин крачки на изток. Мисля, че те ще тръгнат по тях – защо да чупят краката на конете из гъсталака, след като вече са наближили лагера?

- И как ще разберем по коя от трите ще дойдат? – попита Торин, вътрешно все още не смирил се с поражението.

- Птиците ще ни подскажат – каза хобитът. – Сойките и свраките вдигат такъв шум, че се чува надалече.

- Е, тук ние не сме ти помощници – разпери ръце Дребосъка.

- Нищо, ще се справя – каза Фолко. – Мисля да залегнем тъкмо на хълма. Ако минат по-отляво, ще успеем да притичаме. И да заредите арбалетите! За всеки случай, ако се окаже, че има прекалено много хора около него...

- И после? – не се отказваше Торин. – Охраната се хвърля в гората, и понеже всичките до един надали ще изпозастреляме, те ни превръщат в нещо, което прилича на кюфте?

- А ти бе, ти какво ни предлагаше?! – премина внезапно в настъпление Дребосъка. – Нали те знам, възнамеряваше да посечеш Олмер насред лагера и геройски да загинеш! Не е така, ще кажеш? Не ти вярвам!

- Да, наистина – с известно смущение призна Фолко. – Какво ще правим после?

В паметта му изплува образът на Фродо, измъчен от непоносимата тежест на съдбоносния Всевластен пръстен, накарал го да забрави всичко заради изпълнението на дълга, готов на мъченическа смърт – само за да спаси Средната земя от вечно робство. Той не е мислел как ще се измъква от Мордор след като хвърли средоточието на властта на Врага в алените дълбини на Ородруин, и в крайна сметка тогава го е спасило чудо...

„Да, далеч съм от него – помисли си хобитът. -Той е бил велик герой, пък аз на всяка цена гледам как да се изхитря и да остана жив и няма значение дали планът ни ще успее или се провали... Гандалф не би одобрил това. Ненапразно спря да идва. Какво му пука за нас? Няма я у мен тази безогледност, която са притежавали Фродо и Сам, Мериадок и Перегрин! Други хобити е имало едно време, ех... Но – прекъсна се той сам, – стига съм се оплаквал. Какъвто съм, такъв съм, по-добър не се намери, за да гони като хрътка Олмер, а щом е така, няма от какво да се срамувам. Да, искам да остана жив! Кое му е срамното на това?“