Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Ти само се шегуваш, а работата е сериозна – обиди се Фолко. – Колко пъти сме приказвали, колко думи изговорихме за това! Спомни си как Келаст предлагаше да се махнем от отряда, докато не е късно!

- Отлично помня какво му отговорих! – озъби се Торин. – Тогава бягството беше безумие. Смятам, че и сега също е неразумно. Но щом искаш, нека го обсъдим...

- Да обсъдим, да обсъдим! – избърбори Дребосъка. – Вие и двамата с Фолко нещо не сте наред. Хиляда да пъти чух от вас, че трябва да се срещнем с Олмер лице в лице и дори се примирих, понеже да се според вас е като да ковеш студено желязо, пък ти пак предлагаш да въртим колелото без точило! Докога?

- Дребосъка е прав – неочаквано подкрепи Малкото джудже хобитът. – Дома на Високия или това забравено от всички място – все едно, сега със сигурност знаем, че Господаря ще бъде тук. Но ако не ме лъже паметта, нито веднъж не обсъдихме най-важните подробности. Защо да рискуваме? Защо да гадаем, знае ли за нас Олмер нещо или не знае, или просто подозира, или изобщо не е така? Не е ли по-добре наистина да изчезнем от отряда тъкмо преди Господарят да пристигне? Струва ли си да си играем с огъня, нека по-добре да издебнем Олмер на път към онзи трап... И тогава бъдете сигурни, няма да му се размине нито стрелата, нито метателния ми нож... стига да не ми се нахвърли цялата му тълпа телохранители!

- Ами ако се нахвърли? – присви очи Торин.

- Необходимо ми е пет удара на сърцето време, не повече. Ако успеете да ги задържите поне толкова – сигурен съм, че ще успея.

- Разумно. Обаче щом избягаме, ще настъпи голям лов, не селска хайка за крадливата лисица! – възрази Торин. – И никой не може да каже, ще сполучим ли изобщо да причакаме Олмер в засада, докато цялото войнство на Отон ще ни е по петите! Лесно ще ни пропъдят изгонят толкова надалеч, където и гарван кости не носи – и нейде иззад хоризонта ли ще го наблюдаваме? Не, казвам ви – трябва да го чакаме тук! Така е по-сигурно. Щом пристигне – заблудена стрела от здрача – и дим да ни няма, нощта ще ни скрие. Нека ни разпитва преди това, какво пък, няма да лъжем, за да не се объркаме. Ще си кажем истината и никой няма в какво да ни обвини! Няма нито една улика срещу нас! Може и да ни подозира, обаче първо ще се постарае да научи всичко от игла до конец, а чак тогава може и да нареди да ни обесят. Но... – Торин хищно се усмихна, – трябва да направим така, че да няма никакво „чак тогава“.

- Сигурно се е усъмнил в нас, след като Берел му е съобщил, че постоянно изтъкваме личното си познанство с него – напомни Фолко, – сякаш се прикриваме с името и делото му.

- Лесно ще се оправдаем – отхвърли забележката Торин. – Ами само така сме могли да избегнем кавга и схватка с хората му, дето имат навика да осъждат чужденците на бърза ръка. Само така е било възможно да научим как се стига до владенията му. Иначе, ще кажем, бихме се загубили и загинали в този Пущинак... Не, не е никаква грижа да разсеем тези подозрения. Приятели, вие ли се плашите от някакви мъгляви съмнения, витаещи в главата на този Олмер! Какво сте се притеснили за него?! Трябва да изпълним дълга си – така че нека изключим дори най-малката възможност за неуспех!