Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
„Това твое желание може да погуби цялото дело“ – дочу се неочаквано мърморещ старчески глас.
Веднага го позна, макар да бе силно променен й в него доста силно присъстваше и Олорин, но така можеше да говори само Гандалф! Истинският Гандалф – онзи, когото хобитът видя в съня си още в Арнор, когато тепърва почваше пътешествието.
„Досети се... – говорещият с Фолко. глас прозвуча подигравателно. – Да, малкия, трудна задачка, не е ли така? Но не се вини. Олмер така или иначе трябва да бъде убит – невъзможно е да го спреш по друг начин, а така поне ще запазиш живота на хиляди и хиляди от онези, които Господарят излъга и омая, и би повел след себе си, а те щяха да го закриват с тела си до последния човек. И тогава би ти се наложило да убиеш всички – а това е ужасно и само ще увеличи силата на Злото.“
„Гандалф! – мислено възкликна хобитът. – Ти си, нали? Отново си тук? Аз пък си помислих...“
„Че Олорин ти е обиден? Той – да, сърдит ти е, стига такива като него да можеха да се обиждат. Но бъди спокоен – аз се върнах! Върнах там, където изживях най-хубавите си години – в Средната земя, в облика на Гандалф, който ви обичаше, мили мои чудновати хобити, и когото вие, иска ми се да вярвам, с почести приемахте в родината си... Но да оставим това! Ще ти помогна. Знай, че пръстенът на Авари и гривната на Черните джуджета са по-необикновени, отколкото си представяш. Те ще ти подскажат посоката, от която ще пристигне Олмер, защото създателите на тези чудодейни амулети са вложили в творенията си изострен усет към всичко враждебно и нечовешко. Затова не гледай на пръстена на Форве като на красива играчка и не мисли за гривната само като за смъртоносна заплаха. Елфите Авари завинаги са запомнили дните на владичеството на Саурон и, макар че не ти казаха, през всичките тези три столетия те се подготвяха за онзи час, в който ще се появи приемникът му. Сега слушай внимателно – Пръстенът Ще смени цвета си при приближаването на Господаря, от син ще стане ален, а в гривната ще се появи огънче, което ще покаже посоката. Не знам защо подземните Крале са ти дали не обикновена гривна-убиец, а такава, която е способна да усеща Мрака. Тя е една от дванайсетте, направени в незапомнени времена от самият Отрина. Навярно защото видяха на гърдите ти острието му... Моят съвет към теб е да не питаш откъде ми е известно всичко за вашите приключения, твоята задача е да чакаш Олмер! И нека Манве насочи стрелата ти! А сега... сбогом. Силите ми се изчерпват, трудно ми е да говоря с теб толкова време докато си буден...“
- Фолко., Фолко. съвземи се най-после! – разтърсваше приятеля си Дребосъка. – Какво ти е? Какво си мърмориш?
Хобитът дойде на себе си и като пое дъх, разказа за случилото се.
- Страхотно! – възхити се Торин. – Ами нашите гривни дали са същите?
- Сигурно не са – предположи Фолко. – Гандалф каза, че били рядкост... И не знае защо са ми дали такава.
- Е, при това положение изгледите за успех нарастват! – потри ръце Торин. – Значи понякога имало полза от призрачните ти гласове. Щом е тъй – тръгваме?
- Тръгваме – кимна Фолко., – първо ще говоря с Отон и тогава ще действаме.
След всички премеждия и особено подир случката край трапа предводителят на отряда се държеше с хобита много по-различно, отколкото с останалите воини. Раната на бузата му зарастваше, макар че щеше да му остане белег, Фолко. предпазливо изрази съжаление за това, когато в подходящ момент да обясни отново на Отон постъпката си – както се казва на трезва глава, – но командирът само безгрижно махна с ръка. Хобитът се надяваше, че без да буди подозрения ще успее да получи от Отон така необходимата им задача извън лагера.
Ала въпреки трескавата възбуда, една мисълта не спираше да го притеснява: те дори не се опитаха да предположат, какво е привлякло Олмер към тази дупка, Фолко. ясно усещаше присъствие там на древна и злокобна сила, но същността й оставаше тайна за него. Той се тормозеше от това, досещайки се, че може би коренът на неразрешената от всички магьосници тайна за силата на Господаря е именно тук, но какъв беше смисълът? Никой не знаеше, какво представляваше този Небесен Огън.
Времето сякаш бе замръзнало след като бе дошло известието от Олмер, а приятелите бяха решиха как да действат. Хобитът ходеше като в мъгла, тялото му вършеше каквото трябваше да върши един войник, без да съзнанието да забелязва какво правят ръцете и краката. Когато някой питаше Фолко. за нещо, хобитът често отвръщаше друго, като предизвикваше учудване. Сетне другарите му по оръжие си рекоха, че полуръстът е преуморен. А в главата му като разклатен пирон шаваше само едно – Господарят ще се появи след единадесет дни., трябва да тръгнат след десет... Господарят ще се появи след седем дни – трябва да изчезнат след шест... Фолко. престана да се храни, почти не спеше – от ядене му се повдигаше, което вече съвсем не му отиваше, а през нощите неотстъпно го гризяха съмнения дали в плановете им се е промъкнала незабелязана от тях съдбоносна грешка.