Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Драконесата отпусна муцуна на земята, за да изравни очите си с лицето на драконида, и внимателно се взря в него. Вълнението му бе лесно забележимо. Вече започваше да го усеща и в самата себе си. Опашката й потрепна нетърпеливо, а ноктите й се впиха надълбоко в тинестата почва.
Граул се приближи още повече:
— Преди няколко дни ви докладвах, че магьосникът-човек Палин Маджере се укрива в дома на кралицата. Дълго време се питахме каква е причината за това посещение. Вие подозирахте, че е там в търсене на магически артефакти.
— Да — каза Берил. — Продължавай.
— С огромна радост мога да ви съобщя, Благородна, че бяхте права. Той е открил тъкмо такъв магически артефакт.
— Наистина? — Очите на драконесата проблеснаха, обливайки драконида в зловеща зелена светлина. — И за какъв артефакт става дума? Какво може предметът?
— Съгласно доклада на нашия шпионин сред елфите артефактът има нещо общо с пътуването във времето. В момента е притежание на кендер, който твърди, че се е прехвърлил напред от друго време, отпреди Войната на Хаоса.
Берил изсумтя и изпълни леговището с нездравословни изпарения. Драконидът започна да кашля задавено.
— Глупакът би казал всичко, за да ни се подмаже. Ако това е, което имаш да ми…
— Не, не, Благородна — побърза да вмъкне Граул. — Шпионинът твърди, че Палин Маджере бил страшно развълнуван от откритието. Толкова развълнуван, че незабавно се е подготвил за заминаване, като взима със себе си артефакта, за да го проучи по-добре.
— Значи така? — проточи драконесата. Тя се намести още по-удобно. — Бил е развълнуван. Следователно предметът трябва да е могъщ. Той надушва такива работи. Точно така казах и на Сивите мантии, когато се канеха да го погубят: „Пуснете го. Ще ни води при магията като прасе, търсещо трюфели.“ И как можем да се сдобием с артефакта?
— Вдругиден той и кендерът ще напуснат Квалинести. Имат среща с грифон, който да ги отведе до Утеха. Тогава ще бъде най-доброто време да ги заловим.
— Върни се в Квалиност. Уведоми Медан…
— Простете ми, Благородна. Но не ми е позволено да влизам при наместника. Доколкото разбирам, той намира мен и моята раса за отблъскващи.
— Все повече заприличва на елф — изръмжа Берил. — Някой ден сигурно ще се събуди със заострени уши.
— Бих могъл да изпратя нашия шпионин, за да му докладва, каквато е обичайната ни практика. По този начин получавам сведения и за събитията в домакинството на наместника.
— Много добре. Ето заповедите ми. Нека шпионинът предаде на наместник Медан, че искам магьосникът да бъде заловен и доведен при мен жив. Повтарям, доведен при мен. Не при онези безполезни Сиви мантии.
— Да, Благородна. — Граул се накани да се отдалечи, но преди това се обърна: — Имате ли доверие на наместника, когато става дума за толкова важни дела?
— Естествено, че не — отвърна презрително драконесата. — Но това е моя грижа. Сега тръгвай!
Наместник Медан закусваше в собствената си градина, където обичаше да посреща изгрева на слънцето. Беше наредил да разположат масата на една скалиста издатина в близост до езеро, покрито с толкова много лилии, че водата под тях едва-едва се виждаше. Един отрупан с бели цветчета храст недалече от него пълнеше въздуха с аромат. В този момент наместникът вече беше приключил с храненето, занимаваше се с четене на току-що пристигналите сутрешни доклади и записваше заповедите си за през деня. От време на време прекъсваше работа, за да хвърли трохи на рибките в езерото, които бяха така навикнали с рутината му, че всеки ден идваха по едно и също време на повърхността.
— Сър — приближи се адютантът му, като раздразнено чистеше белите цветове, падащи по черната му туника. — Търси ви един елф. От дома на Кралицата-майка.
— Нашият предател?
— Да, сър.
— Кажете му да влиза.
Адютантът кихна, кимна мрачно и се отдалечи.
Медан извади ножа от канията на колана си, постави ножа на масата и отпи от чашата си с вино. Обикновено не взимаше чак такива предохранителни мерки. Единственият опит за покушение над живота му се губеше някъде назад във времето, когато за пръв път бе пристигнал, за да поеме поста си в Квалинести. Така и не се беше получило. Извършителите бяха заловени и провесени, измъчвани и разкъсани на части; частите от телата им — хвърлени на лешоядите.