Колелото на Осхайм [bg]

— И аз в продължение на хиляда години не съм успял да изключа движещите го машини — отвърна Тапрут. — Ключът е събрал каквото му е нужно, за да свърши работата. — Простря ръце към нас четиримата. — Ако аз бях необходим за успеха ви, ключът нямаше да ми позволи да си тръгна — щеше да намери начин да ме задържи тук. Така работи той. Локи е хитро копеле. Затова придържайте се към плана си. Вървете в Осхайм и пробвайте ключа.

— Това ли е най-добрият ти съвет, Тапрут? Да го пробваме? — Снори не изглеждаше впечатлен.

— Сигурно можеш да ни предложиш нещо повече. — Опитах се да скрия хленча в гласа си. — Къде е мъдростта на вековете? Питам те! Искам да кажа, ти си по-стар от баба ми. По дяволите, по-стар си от бабата на Кара. — Махнах към вьолвата. Тапрут караше тристата години на Скилфар да изглеждат като младост.

Той се усмихна извинително и посочи нагоре към нощното небе.

— Светлината на слънцето е новородена, гореща от небесните огньове, и изрича жестоки истини, както е присъщо на младите — но звездната светлина, тя е древна и се протяга през невъобразима пустота. Всички ние сме млади под звездите.

— Много красиво — казах аз. — И не особено полезно.

— Шефът ми го държеше в рамка зад бюрото си. — Тапрут сви рамене.

— Локи ли? — изсумтя Снори. — Ти си работил за Локи?

— Повярвай ми, няма да ви е от никаква полза да знаете. — Тапрут се запромъква между отломките към накъдреното море от мъгла, което се плискаше в склона току под нас.

— Да ти повярвам? — извиках след него. — Та Локи е бащата на лъжите! — Сетих се за Аслауг. Даже тя ме беше предупредила за Локи.

— Една лъжа може да е изградена от много истини, а истината да е скалъпена от безброй лъжи, натрупани чак до небесата. — Тапрут махна през рамо към нас с дългопръстата си ръка. — Успех в мисията ви. Ще направя каквото мога, за да ви спечеля време. Не го прахосвайте.

Стоеше до колене в мъглата и бавните течения се протягаха нагоре да увият белотата около него. Още три крачки и изчезна.