Колелото на Осхайм [bg]

Излязох навън и открих, че дъждът е спрял, а Кара седи на една съборена стена и се взира в бавното кръжене на звездите над разкъсаните облаци.

— Проверяваш ли ме? — попита тя, когато се приближих, препъвайки се по непознатия терен.

— Аз лично бих искал мен да ме проверяват по-често — казах. — И да ми помагат. Малко помощ би ми дошла добре.

— Баба ти и сестра ѝ са приклещили Синята дама там. — Кара кимна към сиянието над покривите на Блужен.

— Тя си е заслужила всичко, което я чака. — Вече бях близо до Кара и се облегнах на стената, на която седеше тя. — Всичко.

— Така ли? — Кара сви устни и пак насочи вниманието си към звездите.

Отворих уста, но на думите им бе нужно известно време да излязат.

— Разбира се! Тя иска да изгори целия свят, Кара! Не някоя плевня или село, или… — огледах се — град. Целия проклет свят. Само за да може да бъде императрица на пожара.

Кара засмука устна.

— Колелото се върти. Мъдрите хора казват, че не може да бъде спряно. Всичко, което прави Синята дама, е да го побутне още мъничко. Да избере собствен момент за края. Момент, в който някои биха могли да оцелеят. Щом краят е близо, нима е толкова ужасно да го приближиш още малко?

— Да! — Разперих ръце и я изгледах невярващо. — Един ден Хенан ще умре… така че дай да го намушкаме още сега, ако това ни носи някакво предимство! Синята дама си заслужава всичко, което ще направи с нея баба ми.

— Предполагам, че е така, но то не е същото като да грешиш. Замислял ли си се за това, което правим ние, Джалан?

— Че аз почти не мисля за друго. Последното, което ми се е искало по-малко от това да отида в Осхайм, беше да вляза в Ада.

При тези думи тя погледна към палатката.

— Говори ли вече с него?

— За Осхайм ли?

Тя присви очи срещу мен.

— За Хел. За това какво му се е случило, след като го изостави.

— Не съм го… — Мръщенето ѝ пресече отрицанията ми. — Той казва, че е намерил покой. Не иска да говори.

— Мъже! Всичките до един сте идиоти. Големи или малки. Млади или стари. — Тя поклати глава. — Той трябва да говори. Не се е свършило, докато не разкаже на приятелите си за случилото се. И последният глупак го знае. А ти си единственият, който му е останал.

— Хммм. — Бих сложил „провеждането на този разговор със Снори“ доста високо в списъка на нещата, които не ми се иска да правя никога. — Какво точно имаше предвид, като каза, че Синята дама не грешала? Ключът може да ни спаси… нали? Не сме тръгнали за зелен хайвер, или поне не съвсем? Искам да кажа… не съм против слабите шансове… — Всъщност бях, бях много силно против тях. — Но чак самоубийствена мисия?

— Скилфар казва, че дори да успеем да изключим машината на Строителите в Осхайм, това може би само ще забави нещата. Машината ни тласка към унищожение, но когато спреш да буташ нещо, то често продължава да се търкаля само, а ако е стигнало до наклон, може да продължи чак до дъното.