Отровни думи [bg]

— Е, може и така да се каже…

Младият инспектор набоде препечено парче калмар и го потопи в чеснов сос.

— Voyons, не ви ли се струва някак… прекалено?

— Ни най-малко. Името Шарлот се повтаря многократно. — Гамаш започна да брои на пръсти: — Първото издание на романа на Шарлот Броите, първото издание на „Паяжината на Шарлот“ плочката от Кехлибарената стая, която е била създадена за принцеса на име София Шарлота. Бележката за цигулката, която Отшелника е пазел, е била написана от Шарлот. Опитвах се да разбера какво означават тези повторения, докато не получих отговора днес следобед от комисар Брюнел. Островите Кралица Шарлота. Там е рисувала художничката Емили Кар. Оттам е и дървесината, от която са резбовани статуетките. Може и да се окаже задънена улица, но би било глупаво да не тръгна по тази следа.

— Ще тръгнете, но кой ви води натам? Вие самият или убиецът? Мисля, че се подвеждате. Според мен убиецът е тук, в Трите бора.

— И аз смятам така, но предполагам, че корените на убийството са някъде на островите Кралица Шарлота.

Бовоар изпухтя раздразнено:

— Вземате някакви улики, които нямат нищо общо, и си ги нагласяте както ви е угодно.

— Какво искаш да кажеш?

По-младият детектив трябваше да внимава къде стъпва. Главният инспектор не беше просто негов началник. Между двама им имаше връзка, която бе по-дълбока от всяка друга в живота на Бовоар. И той знаеше, че търпението на Арман Гамаш си има граници.

— Струва ми се, че виждате това, което искате. Въобразявате си връзки, които не съществуват.

— Имаш предвид, че не са очевидни.

— Не, имам предвид, че не съществуват. Няма да е краят на света, ако си направите един прибързан извод, но вие скачате от извод на извод и къде ви праща всичко това? На шибания край на света. Сър.

Жан Ги отклони поглед към прозореца и се опита да се успокои. Хавък дойде да отсервира празните чинии и инспекторът изчака келнерът да си тръгне, преди да продължи:

— Знам, че обичате историята, литературата и изкуството. В колибата на Отшелника навярно се чувствате като дете в сладкарница, но ми се струва, че виждате в този случай много повече неща, отколкото има. Мисля, че излишно го усложнявате. Знаете, че бих ви последвал навсякъде, и то не само аз, а всички ние. Само ми задайте посока и тръгвам. Толкова много ви вярвам. Но дори вие можете да допуснете грешка. Винаги сте казвали, че по същество всяко убийство е много просто. Предизвикано е от някаква емоция. Тази емоция е тук, убиецът — също. Имаме много улики, по които да работим, и не ни трябват маймуни, парчета дърво и някакъв забравен от бога остров на майната си, в другия край на страната.

— Свърши ли? — попита Гамаш.

Бовоар изправи рамене и въздъхна дълбоко: