Златният бряг [bg]

Тя сви рамене:

— Не ме е грижа, Джон, а и на теб не ти пука. Ти и без това вече си захвърлил всичко. — И добави: — Приеми предизвикателството.

— Добре. Ще го направя.

В събота следобед отплавахме от Мистик и се насочихме на юг отново към Лонг Айлънд, като заобиколихме нос Монток при силен вятър и коварни течения.

В открития Атлантик, на около десет мили на югоизток от Монток, забелязахме в далечината стадо китове и се насочихме към тях, но не успяхме да ги стигнем. Макар да не е обичайна гледка, през последните години виждам повече китове, което е добра новина. Но един час по-късно забелязахме нещо неприятно. На по-малко от петдесет метра от бакборда наблюдателницата на огромна черна подводница разцепи водата и се издигна като древен обсидианов монолит, вземайки на прицел единайсетметровия „Морган“. Върху наблюдателницата имаше някакви цифри, но никакви други означения и Едуард ахна:

— Господи… наша ли е?

— Не, тяхна е — отговорих аз.

— На руснаците?

— На правителството. Руско или американско, все едно. Семейство Сатър не притежават ядрени подводници.

И това, смятам, довърши превръщането на Джон Сатър от примерен, плащащ данъците си патриот в гражданин на света, или по-точно, на океана.

Понеже ни оставаха още няколко часа използваема светлина и духаше силен югозападен вятър, аз се насочих обратно към южното крайбрежие на Лонг Айлънд, носейки се леко на запад покрай великолепните плажове от бял пясък. Подминахме Ийст Хамптън и Саутхамптън, влязохме в заливчето Шинекок, минахме покрай резервата Шинекок и се отбихме в „Саутхамптън Яхт Клъб“, където останахме на котва за през нощта.

На сутринта, в неделя, се запасихме с прясна вода, след това отново заобиколихме нос Монток и влязохме в залива Грейт-Пеконик. За плавателни съдове с малки и средни размери заливът Пеконик е едно от най-хубавите места за плаване, тъй като предлага условия като в открито море, комбинирани с безопасността на заградената вода. Освен това там може да се види много, що се отнася до други плавателни съдове, хидроплани, острови и живописно крайбрежие, така че ние просто изследвахме залива цял ден. Едуард изследваше брега с един бинокъл и бе забелязал четири жени без горнища на бански. Той непрестанно ми предлагаше бинокъла, но аз го уверих, че не се интересувам от такива неща. Сюзън и Каролин, от друга страна, му казаха да им даде бинокъла, ако забележи гол мъж. Какъв екипаж.

В неделя вечерта се отбихме в старото китоловно селище Саг Харбър за провизии. Сюзън, както споменах, не е кой знае каква готвачка дори в модерната кухня вкъщи, така че не очаквахме много от камбуза. Сюзън и Едуард смятаха, че провизиите трябва да представляват някаква прилична храна в ресторант на главната улица, но Каролин и аз гласувахме за нещо по-моряшко. И понеже аз съм капитан на „Поманок“, стана така, както аз исках. Сега разбирате защо обичам плаването. Разходихме се из селището, което беше тихо в неделната вечер, и открихме един отворен деликатесен магазин, откъдето купихме студена бира и сандвичи. Занесохме тези провизии на кораба, който бе закотвен на пристана в началото на главната улица. Докато седяхме на палубата и пиехме бира и ядяхме сандвичи с леберкез, Сюзън се обърна към мен: