Сянката на чинара [bg]

— Не биваше да питам.

Бяха на балкона му. Въздухът беше свеж, но не мразовит. В главата на Джейк се въртяха всякакви мисли. Вече беше изпил литри кафе.

— Помниш ли Чарли Пардю, моя така наречен братовчед от Чикаго? — попита Порша. — Запознахте се при Клод преди няколко месеца.

— Разбира се. Ти го нарече шарлатанин, който си търси пари да отвори погребално бюро.

— Да. Говорихме по телефона и се оказа, че той е намерил роднина близо до Бърмингам. Възрастен човек в старчески дом, фамилията му е Риндс. Смята, че този човек може да се окаже липсващата връзка.

— Пардю гони парите, нали?

— Всички гонят парите. Така или иначе, смятам тази събота да отида с колата, да намеря стареца и да го поразпитам.

— Риндс ли се казва?

— Да, Боаз Риндс.

— Добре. Каза ли на Лушън?

— Казах му и той смята, че си струва.

— Събота е почивният ти ден. Не мога да ти нареждам.

— Исках само да знаеш. И още нещо, Джейк. Лушън ми каза, че част от стария съдебен архив на окръга е в „Бърли“, старото училище за чернокожи.

— Да, така е. Ходих там веднъж, търсех едно дело, но не го намерих. Пазят много ненужни неща.

— До кои години стига архивът?

Джейк се позамисли. Чу далечния звън на телефона си. Накрая отговори:

— Поземленият регистър все още е в сградата на съда, защото се използва, но има много на практика безполезни документи — брачни и бракоразводни документи, актове зараждане и смърт, съдебни дела, присъди и така нататък. Повечето би трябвало да се изхвърлят, но никой не иска да унищожава архив дори и отпреди сто години. Чувал съм, че има протоколи от съдебни дела отпреди Гражданската война, ръкописни. Което е интересно, но днес вече няма почти никаква стойност. Жалко, че пожарът не е унищожил всичко.