Гравитационна дъга [bg]

Каква красота!

През нощта сър Стивън изчезва от казиното.

Ала не и преди да сподели със Слотроп, че хората от Фицморис Хаус проявяват много силен интерес към неговите ерекции.

После на сутринта Катье връхлита побесняла, по-ядосана от мокра кокошка и осведомява Слотроп, че сър Стивън е избягал. Изведнъж всички започват да говорят нещо на току-що пробудения Слотроп. Дъжд трополи по жалузите и прозорците. Понеделнишки сутрини, разстроени стомаси, сбогувания… той премигва към замъгленото море, хоризонтът е обгърнат от сивота, палмите блещукат в дъжда, груби, мокри и много зелени. Навярно шампанското още не е изветряло от него. В продължение на цели десет удивителни секунди в зрителното му поле има само любов към това, което вижда.

После съзнавайки извратено това, Слотроп се извръща и отново е в стаята. Време да поиграе с Катье, и то веднага…

Лицето й е бледо, съвсем като косата й. Дъждовна магьосница. Периферията на шапката обгръща лицето й с елегантен пастелно зелен ореол?

— Е, значи си е отишъл. — Има вероятност проявяването на интерес от този вид да я подтикне. — Лоша работа. Но от друга страна… може и да е за добро.

— Зарежи го него. По-важно е какво ти е известно на теб, Слотроп?

— Как така „зарежи го“? Какво правите вие, просто изхвърляте хората като непотребни вещи?

— Искаш ли да разбереш?

— Осветли ме. — Той стои, засуква мустаци.

— Гадняр! Провали всичко с тази хитра пияна студентска игричка.

— Какво е това „всичко“, Катье?

— Какво ти е разказал той? — Катье пристъпва крачка напред.

Слотроп наблюдава внимателно ръцете й, а същевременно си припомня армейски инструктори по джудо, които е виждал. Осъзнава, че е гол и също, хм-м, изглежда се надървя, внимавай, Слотроп. И наоколо няма човек, който да забележи това или да се замисли защо…

— Дори не ми каза, че си тъй напреднала с джудото. В Холандия ли те обучиха, а? Е, разбира се — припява той с низходящи детски терцини, — някои дреболийки те издават, да…

— Ааххх — вбесена Катье се хвърля към него, насочва саблен удар към главата му, който той успява да избегне мушва се под ръката й, награбва я и вдига на рамо в пожарникарски захват, хвърля я на кревата и я последва там. Катье опитва да го изрита в ташаците с острите си токове, нещо, което трябваше да направи първо. Всъщност в цялата последователност се забелязва отсъствие на каквато и да е координация на движенията й, защото иначе моментално да бе накълцала Слотроп… може би токът й преднамерено не улучва целта, а само одрасква крака на Слотроп в мига, когато той се отклонява, хваща я за косата, извива ръката й отзад, блъска я върху кревата с лицето надолу. Полата отзад на гъза й се запретва, бедрата й се гърчат под него, пенисът му е в жестока ерекция.

— Слушай, шундрафело, не ме ядосвай, ’щото изобщо не ми е проблем да маризя жени. Аз съм Кагни на френската Ривиера443, тъй че внимавай в картинката.