Фурията на Първия лорд [bg]

— Почистих раната и я превързах. Трябва да пиете много вода, да ядете много, най-подходящо е червеното месо, и добре да се наспите. И бих предпочел утре да ви видя във фургон, а не на кон.

— Ще видим — отговори Тави.

— Сър — каза Фос, — този път трябва да ми се доверите.

Тави го погледна и осъзна, че се усмихва. Той махна с ръка.

— Добре, добре. Ако това ще ви накара да спрете да мрънкате. Съгласен съм.

Фос изсумтя удовлетворено, отдаде чест и напусна палатката.

— Красус — каза Тави, — ние сме близо до вражеска територия. Уверете се земните фурии да са разположени така, че да могат да забележат всички вземащи. И изкарайте канимски патрули, доколкото можете, тяхното нощно виждане е безценно в момента.

— Знам — каза Красус. — Знам, капитане. Починете си Ние ще се погрижим всички да оцелеят до сутринта.

Тави се канеше да даде на Красус още една поредица от инструкции и предупреждения, но се застави да замълчи. Беше прекалено уморен, за да го направи. Той, Макс и останалите легионери щяха да си свършат работата както трябва, дори без Тави да им казва какво да правят. В крайна сметка какъв е смисълът от цялото това обучение и дисциплина, ако от време на време нямат възможност да демонстрират уменията си? Така че той въздъхна и каза:

— Добре, добре. Мога да разбера намека. Не забравяйте да ме събудите с първите слънчеви лъчи.

Макс и Красус отдадоха чест и напуснаха палатката.

Тави се надигна достатъчно, за да изпие голяма чаша студена вода от масата до леглото, но мисълта да изяде храната до нея му беше отвратителна. Той отново легна и затвори очи. Малко концентрация и той използва въздушно призоваване, за да осигури конфиденциалност на разговора.

Силен дъжд барабанеше по палатката.

— Колко от това е заради загубата на кръв — попита той празната палатка, — или просто ми писна да поддържам такова време?

В един момент палатката беше празна, а в следващия Алера стоеше близо до пясъчната маса в центъра. Тя се засмя сърдечно.

— На Секстус му отне почти година, за да може да усеща присъствието ми. Как успяхте да овладеете този трик толкова бързо?

— Прекарах по-голямата част от живота си без никакви фурии, които да ми помагат — отвърна Тави. — Може би е свързано с това.

— Най-вероятно — съгласи се Алера. — Много малко от вашите хора осъзнават, че призовават фурии несъзнателно.

— Наистина ли? — попита Тави.

— Разбира се. Как иначе? Например, на призователите на вода водата им дава способността да усещат чувствата на другите, което става част от тях. Те нямат или имат съвсем смътни спомени как да живеят без това усещане. Почти всички в Алера до известна степен имат разширени сетива по някакъв начин. Ако по някаква причина внезапно загубят достъпа до своите фурии, очаквам да се почувстват доста дезориентирани. Мисля, че може да се сравни със загубата на око.