Катерина де Медичи [bg]

– А! Господата Гиз! Представям ви, Ваши Благородия, най-ненавистния ви враг на света. Адмирал Дьо Колини!

Обърнах се. Ухиленият до ушите Шарл държеше под ръка адмирала, без да се досеща в какво неудобно положение поставя другите.

Кардиналът и херцогът замръзнаха. Младият херцог изгледа отвисоко над аристократичния си нос адмирала, с цяла глава по-нисък от него.

– Адмиралът се кълне, че няма нищо общо със смъртта на Франсоа дьо Гиз – уведоми ги Шарл. – Шпионинът му не е убил херцога по негова заповед.

Кардиналът на Лорен се вкамени. Върху челюстта на младия Гиз затрепка мускул.

– Понеже сте добър приятел на краля, адмирале, длъжен съм да ви приветствам в двора – промърмори той.

– Неведнъж съм се бил рамо до рамо с баща ви – прошепна Колини. – Не познавам по-благороден мъж и войник. Плаках, когато разбрах, че е загинал.

Очите на херцога пламнаха. Той понечи да се хвърли към Колини, но чичо му го улови предупредително за рамото. В напрегнатата тишина Шарл заговори отново – гръмко, нехайно.

– Чух, че братовчедка ни Мария, кралицата на Шотландия, пак съзаклятничи и си навлича неприятности. Вярно ли е?

– Задържали са я в Англия – отвърна глухо кардиналът. – Елизабет е убедена, че Мария и норфолкският херцог са заговорничили да я убият.

– Истина е, нали? – настоя Шарл. – Мария открай време смяташе, че английската корона ѝ принадлежи.

– И с право, Ваше Величество – уточни мрачно младият Гиз. – Елизабет е еретичка – погледна към Колини – и незаконно дете. Тоест, не ѝ се полага трон в християнския свят.

– Е, Мария несъмнено си играе с огъня – констатира небрежно Шарл. – Заговор след заговор... и всичките разкрити. Казвам ви, накрая ще си изгуби главата.

При тези думи той се отдалечи с адмирала. Останах при херцога и кардинала още няколко минути, опитвайки се напразно да поправя стореното зло.

Приемът продължи до късно през нощта. Видях как Колини излиза на балкона с изглед към вътрешния двор и отидох при него.

Навън бе приятно прохладно, тихо и безлюдно. Колини се облегна на парапета и се взря в тъмния хоризонт с едва забележима тревога. Доловил стъпките ми, той се обърна и се усмихна насила.

– Толкова сте сериозен, адмирале – отбелязах ведро. – Надявах се тази вечер да се поотпуснете.

Той се засмя.

– Старите воини никога не се отпускат напълно, кралице. Битките винаги вземат своето.

– Жалко, защото сред нас наистина сте в безопасност.

– Изражението на херцог Дьо Гиз не потвърждава думите ви – възрази сухо Колини.

– Ще се научи да ви нарича приятел. Решена съм да помиря вашите и нашите последователи. Затова дойдох да ви помоля за услуга.

Той повдигна очаквателно русите си вежди.

– Свържете се с Жана Наварска. Кажете ѝ, че искам да я видя тук, в двореца, за да ѝ предложа дъщеря си Марго за съпруга на сина ѝ Анри.