Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
А и Джоз призна с въздишка, че ако ставало въпрос за хубаво говеждо месо, в което тлъстото и крехкото да са най-добре разпределени. Никъде, освен в Англия не можело да се намери подобно нещо.
— С изключение на Ирландия, откъдето идва най-хубавото месо — каза майоршата, след което, подобно на мнозина патриоти от нейната страна, продължи да прави сравнения, твърде благоприятни за собствената й родина. Макар самата тя да бе започнала да сравнява пазара в Брюж с този в Дъблин, това съпоставяне събуди у нея присмех и презрение. — Ще ви бъда много благодарна, ако ми обясните какво искат да кажат с оная смешна постройка, издигната над пазарния площад — каза тя в такъв изблик на подигравка, който едва ли не събори старата кула. Местността, край която минаваха, бе изпълнена с английска войска. Сутрин ги събуждаше свиренето на английски рогове, а вечер си лягаха под звуците на британските тръби и барабани. Цялата страна и цяла Европа бяха под оръжие и най-голямото историческо събитие беше надвиснало над главите им, а добрата Пеги О’Дауд, която то засягаше толкова, колкото и всички други, продължаваше да бърбори за Бълинафад, за конете и конюшните на Гленмълоуни и за виното, което се пиело там; Джоз Седли я прекъсваше, за да разправи за индийските подправки и ориза в Думдум; докато пък Амелия мислеше за съпруга си и за това как най-добре ще покаже любовта си към него; сякаш това бяха най-важните въпроси в света.
Тези, които имат обичай да оставят настрани книгата на историята, за да си представят какво би могло да стане в света, ако дадено събитие не се е случило (а това е твърде озадачаващ, приятен, остроумен и полезен начин на мислене), безсъмнено често са си казвали, че Наполеон е избрал особено неподходящ момент да се върне от Елба и да пусне орела си да литне от залива Сан Хуан към Нотр Дам, Историците, които са на наша страна, твърдят, че, за щастие, армиите на всички съюзени сили тогава се намирали на военна нога и че всеки момент били готови да връхлетят над дошлия от Елба император. Владетелите интриганти, събрани във Виена да прекрояват европейските държави според угодата си, имаха такива основания за разпри помежду си, щото ако обектът на общата им омраза и страх не се бе завърнал, войските, победили Наполеон, можеха да се нахвърлят една срещу друга. Един монарх държеше войската си в пълна бойна готовност, защото бе грабнал Полша за себе си и беше решил твърдо да я задържи; друг бе ограбил половината Саксония и възнамеряваше на всяка цена да запази плячката си; Италия пък създаваше грижи на трети. Всеки протестираше срещу алчността на другия; и ако само корсиканецът можеше да почака в затвора, докато всички тези владетели се хванеха за гушата, той би могъл да се завърне и да си царува необезпокояван от никого. Но пък какво щеше да се случи тогава с нашата повест и с приятелите ни? Какво щеше да стане с морето, ако всички капки в него се изпаряха?
Междувременно животът и особено тичането след разни удоволствия си продължаваха, сякаш краят им никога нямаше да дойде и сякаш напред не се виждаше никакъв неприятел. Когато нашите пътници пристигнаха в Брюксел, където бе разквартируван техният полк, всички казваха, че това било голямо щастие за тях. Те се озоваха в една от най-веселите и най-блестящи малки столици на Европа, където павилиони на Панаира на суетата се издигаха сред най-изкусително оживление и великолепие. Тук се играеше усилено на карти и се танцуваше до насита; устройваха се изобилни пирове за голяма радост на оня лакомник Джоз: имаше театър, където един чудотворен Каталани доставяше удоволствие на всички слушатели; имаше и прекрасни разходки, оживявани от великолепието на военните паради; докато пък старият град, с чудноватите костюми и особената си архитектура, радваше очите на малката Амелия, която никога не бе ходила в чужбина, и й създаваше какви ли не очарователни изненади. Така че сега и до края на медения й месец, в продължение на следващите няколко седмици, прекарани в удобна и хубава квартира, чиито разноски се поемаха от Джоз и Озбърн, който понастоящем имаше много пари и проявяваше голямо внимание към жена си, мисис Амелия се чувствуваше тъй доволна и щастлива, както би била всяка друга млада булка, отишла на разходка в чужбина.
Всеки един от тези щастливи дни предлагаше по някоя новост и забавление на всички от компанията. Имаше да се разгледа някоя черква или картинна галерия, или да се отиде на разходка, или на опера. Полковите музики свиреха по всяко време. Най-видните личности на Англия се разхождаха из парка — и постоянно се устройваха разни военни празненства. Всяка вечер Джордж извеждаше жена си на някакво забавление или угощение и както винаги бе много доволен от себе си, казвайки, че е станал същински семеен човек. А какво значеше да бъдеш на забавление или угощение с него! Нима то не бе достатъчно да накара малкото й сърчице да забие от радост? Писмата, които тя изпращаше по това време вкъщи на майка си, бяха изпълнени с радост и благодарност. Съпругът й я караше да си купува дантели, дрехи, скъпоценности и най-различни украшения. О, той беше най-нежният, най-добрият и най-щедър от всички мъже!