Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Смелостта му бе огромна.
— Какво! Наполеон ли да ни нападне? — провикваше се той. — Миличко ми момиченце, клета моя Еми, няма защо да се плашиш. Не съществува никаква опасност. За два месеца съюзниците ще бъдат в Париж, уверявам те. И тогава ще те заведа на вечеря в «Пале Роял», бога ми! Казвам ти, триста хиляди руси влизат сега във Франция по Рейн — триста хиляди, под командата на Витгенщайн и на Баркли де Толи, миличка. Ти, пиленце, не познаваш военните работи. Но аз ги знам и ти казвам, че никаква френска пехота не може да устои на руската и никой от генералите на Наполеон не може да полее вода и на малкия пръст на Витгенщайн. А не забравяй и австрийците, които са петстотин хиляди души и вече са на десет дни път от границата, под командата на Шварценберг и принц Карл. Ами прусаците и техния смел принц-маршал! И след като Мюра вече го няма, покажи ми друг кавалерийски командир, подобен на него! Е, мисис О’Дауд? Смятате ли, че нашето малко момиче трябва да се страхува, Изидор? Хей господинчо! Донеси още бира!
Мисис О’Дауд каза, че нейната «Глорвина не се страхува от никой мъж на света, още по-малко от някакъв си французин» — и изпи на един дъх чаша бира, като намигна, с което показа колко й бе харесало питието.
Тъй като напоследък бе имал доста възможност да се движи сред неприятеля или, с други думи, понеже в Бат и Челтнам често беше принуден да се явява в дамско общество, нашият приятел, административният началник, бе загубил голяма част от девическата си плахост и бе станал много разговорлив, особено пък когато добиеше смелост от бирата, всички в полка имаха слабост към него, тъй като щедро черпеше офицерите и ги забавляваше с вида и държането си на военен. И понеже в армията има един много известен полк, който се предвожда от козел, докато пък начело на друг върви елен, Джордж казваше, по отношение на шурея си, че техния полк марширувал подир слон.
След като запознаха Амелия с полка, Джордж започна донейде да се срамува заради някои от хората, на които бе принуден да я представи. И, както каза на Добин (няма защо да се споменава какво изпита последният, когато научи това), той реши в скоро време да се премести на служба в някой по-добър полк, за да отдели съпругата си от тези проклети просташки жени. По тази простащина, да се срамуваш от обществото си, се среща много по-често у мъжете, отколкото у жените (освен у най-светските дами); а мисис Амелия, която беше много естествена и непристорена, ни най-малко не притежаваше този изкуствен срам, който съпругът й считаше за изисканост от своя страна. Така например мисис О’Дауд имаше перо от петел на шапката си и много голям часовник, окачен над стомаха й, който тя постоянно раздрънкваше, като разправяше как той й бил подарен от баща й, когато влизала в екипажа след венчавката си. Тези украшения, заедно с другите външни особености на жената на майора, причиняваха ужасни мъки на капитан Озбърн, когато съпругата му и мисис О’Дауд бяха заедно; докато пък Амелия само се забавляваше с ексцентричностите на тази честна женица и никак не се срамуваше от нейното общество.
През време на това популярно пътешествие, което оттогава насам се предприема почти от всеки англичанин от средната класа, те наистина бяха могли да имат по-образована, но едва ли по-забавна спътничка от мисис майор О’Дауд.
— Ех, миличка, ако вземе човек да говори за кораби, които обслужват каналите, вие трябва да видите тези, които сноват между Дъблин и Бълингслоу. Там ще разберете какво значи бързо пътуване! И какво се нарича хубаво говедо! Ненапразно баща ми получи златен медал (и самият негово сиятелство лордът изяде парче от печеното, като каза, че никога в живота си не бил вкусвал по-хубаво месо) за едно такова четиригодишно говедо, каквото никога няма да намерите в тази тук страна.