Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Полкът действително я прие с възхищение. Капитаните одобряваха, поручиците се възхищаваха, а подпоручиците изпадаха във възторг.
Старият Кътлър, докторът направи една-две шеги, които няма защо да повтаряме пред вас, тъй като бяха от областта на професията му. А пък Какл, неговият асистент, благоволи да я изпита по литература и провери знанията й с три от най-добрите си френски цитати. Младият Стъбл ходеше от човек на човек и шепнеше: «Бога ми, хубаво момиче, нали?» — и през всичкото време не махаше очи от нея, освен когато донесоха подсладеното вино.
А що се отнася до капитан Добин, през цялата вечер той едва ли й продума нещо. Той и капитан Портър от сто и петдесети полк заведоха в хотела Джоз, който беше в твърде сълзливо пияно състояние и бе разправил с голям ефект историята за лова на тигри както в полковата столова, така и на приема на мисис О’Дауд, с нейния тюрбан и пера от райска птица. След като сложи административния началник в ръцете на слугата му, Добин се заразхожда напред-назад пред вратата на хотела, като пушеше пурата си. Междувременно Джордж зави грижливо жена си с шала и я отведе от дома на мисис О’Дауд, след като всички офицери се ръкуваха с нея, придружиха я до файтона и извикаха «ура», когато той потегли. Излизайки от екипажа, Амелия подаде малката си ръка на капитан Добин и усмихнато го смъмри за това, че през цялата вечер не бе й обърнал никакво внимание.
Капитанът запали пура и продължи да се занимава с това вредно удоволствие дълго след като хотелът и улицата заспаха. Той проследи с поглед как светлините в прозорците на всекидневната на Джордж угаснаха и как светнаха в близката до нея спалня. Бе почти утро, когато се прибра в квартирата си. До ушите му достигаха веселите викове «ура» от корабите на реката, където транспортните плавателни съдове вземаха вече товарите си, преди да тръгнат надолу по Темза.
Глава XXVIII
В която Амелия отива на поход в Белгия
Полкът и неговите офицери трябваше да бъдат пренесени с кораби, отпуснати специално за целта от правителството на негово кралско величество. Два дни след празненството у мисис О’Дауд, сред веселите провиквания, екнали от всички намиращи се по реката кораби на Източноиндийската компания и от военните кораби до брега, докато музиката свиреше химна «Боже, краля пази», а офицерите размахваха фуражки и моряците викаха буйно «ура», транспортните плавателни съдове потеглиха надолу по реката и поеха пътя към Остенде, охранявани от конвои. Междувременно галантният Джоз се бе съгласил да придружи сестра си и майоршата, чиито куфари и вързопи, включително и знаменитата райска птица и тюрбанът, бяха наместени при полковия багаж, така че нашите две героини отидоха с каляската ненатоварени, в Рамсгейт. Оттам редовно отплуваха пътнически кораби, поради което те скоро можеха да тръгнат за Остенде.
Този период от живота на Джоз, който започваше отсега нататък, бе тъй изпълнен със събития, че му служеше за тема на разговор в продължение на много години подир това и дори историята за лова на тигри бе заместена с много по-вълнуващи разкази относно големия поход към Ватерло. Забелязаха, че веднага щом се съгласи да придружи сестра си в чужбина, той престана да бръсне горната си устна. В Четъм следеше парадите и военните упражнения с голямо усърдие; слушаше с голямо внимание разговорите на своите събратя-офицери (както след това понякога ги наричаше) и научи колкото можеше повече военни термини. Мисис О’Дауд му беше голяма помощ при тези проучвания; и в деня, когато най-после се качиха на борда на «Прекрасната роза», която щеше да ги откара до предназначението им, той се появи с украсен с шнурове фрак и дебели памучни панталони, а на главата му имаше опасана с елегантен златен галон фуражка. Тъй като екипажът му бе с него и понеже на всички от кораба съобщаваше доверително, че ще се присъедини към армията на херцог Уелингтън, хората го помислиха за някаква голяма личност — интендантски генерал или най-малкото правителствен пратеник.