Панаир на суетата (роман без герой)

— Сто и петдесети полк ни дава прощална вечеря, любов моя — намеси се майорът, — но лесно ще вземем покана и за мистър Седли.

— Изтичайте, Симпл (това е нашият поручик Симпл, скъпа ми Амелия, забравих да ви го представя). Изтичайте бързо, предайте на полковник Тевиш поздравите на мисис майор О’Дауд и му кажете, че капитан Озбърн е дошъл със своя шурей и ще го доведе в трапезарията на сто и петдесети полк точно в пет часа — когато вие и аз, миличка, ще закусим тук, ако желаете. — Преди мисис О’Дауд да бе завършила речта си, младият поручик припкаше надолу по стълбите да изпълни поръката.

— Послушанието е душата на армията. Ние отиваме, където дългът ни зове, Еми, а мисис О’Дауд ще остане да те просвещава — каза капитан Озбърн; и двамата джентълмени излязоха с майора, като застанаха от двете му страни и се ухилиха един другиму над главата му.

И като остана сама с новата си приятелка, импулсивната мисис О’Дауд се зае да излива такъв поток от сведения, който паметта на ничия клета малка жена не може да попие. Тя разправи на Амелия хиляди подробности относно твърде многочисленото семейство, в което смаяната млада дама изведнъж се бе озовала.

— Мисис Хевитоп, жената на полковника, умря в Ямайка от жълта треска и от сломено сърце, защото ужасният стар полковник, чиято глава е гола като снаряд, правеше мили очи на едно тамошно момиче от смесена раса. Мисис Магенис, макар и да е без образование, е добра жена, обаче има дяволски език и би измамила и собствената си майка на карти. А пък мисис капитан Кърк извръща с възмущение рачешките си очи, когато стане дума за игра на карти (докато баща ми, най-набожният човек, който някога е стъпвал в черква, вуйчо ми Дейн Мълоуни и братовчедът ни, епископът, редовно си играеха на карти всяка вечер). Този път ни една от тях не отива с полка — прибави мисис О’Дауд. — Фани Магенис ще остане при майка си, която навярно продава картофи и въглища на дребно в Излингтън Таун, близо до Лондон, макар че тя непрестанно се перчи с бащините си кораби и ни ги показва, когато вървят нагоре по реката. А мисис Кърк и децата й ще останат тук, в Бътезда Плейс, за да са близо, до любимия й проповедник д-р Рамсхорн. Мисис Бъни е в интересно положение — ха, тя винаги е в такова и вече е родила на поручика седем. А жената на подпоручик Поски, която дойде тук два месеца преди вас, миличка, постоянно се кара с мъжа си и крясъците им се чуват из цялата казарма (говори се, че дори чупели чинии и Том Поски никога не може да обясни от какво има синина на окото). Та и тя ще отиде при майка си, която държи девически пансион — зле е направила, че е избягала оттам! Къде сте получили образованието си, миличка? Нашите не се поскъпиха и ме дадоха в лицея на мадам Фланан, в Илисъс Гроув, Бутърстаун, близо до Дъблин, и там една маркиза ни предаваше чисто парижко произношение, а един запасен генерал-майор — гимнастика.