Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Непристойно е… непристойно — каза кралицата. — Какво? Американските нрави тук, във Версай? О, не, не ще се помиря, аз не!
Андре наведе глава, господин Дьо Кросън също.
— Само защото сме се скитали с Лафайет и с Вашингтон — кралицата предпочете да произнесе на френски последното име, — да превърнем кралския двор в арена от шестнадесети век. Не, още веднъж казвам, не! Андре, вие трябваше да знаете, че брат ви се е дуелирал.
— Научавам го сега, госпожо — отвърна тя.
— Защо се е бил?
— Можем да попитаме господин Дьо Шарни, който се е дуелирал с него — добави Андре, пребледняла и с блеснали очи.
— Не питам — отговори грубо кралицата — какво е направил господин Дьо Шарни, а какво е извършил господин Филип дьо Таверне.
— Ако брат ми се е дуелирал — каза девойката, като произнасяше една по една думите, — то това сигурно не е било във вреда на Ваше величество.
— Значи ли това, че господин Дьо Шарни не се е бил в моя защита, госпожице?
— Имам чест да отбележа пред Ваше величество — отговори със същия тон Андре, — че говоря на кралицата само за моя брат, а не за някой друг.
Мария-Антоанета запази спокойствие, за което й бяха необходими всички морални и физически сили, нещо, на което тя бе способна. Кралицата стана, направи един кръг в стаята, престори се, че се оглежда в огледалото, взе един том от лакираната етажерка, прегледа седем-осем реда и го захвърли.
— Благодаря, господин Дьо Кросън — каза тя на магистрата. — Убедихте ме. Бях малко разстроена от всички тези доклади, от различните догадки. Да, полицията е добре организирана, господине, но ви моля, помислете за приликата, за която ви говорих. Съгласен ли сте? Сбогом.
Тя с голямо благоразположение му протегна ръка и той тръгна много радостен и десет пъти повече осведомен.
Андре усети вложения оттенък в думата „сбогом“ и се оттегли с дълъг и тържествен реверанс. Кралицата й каза едно небрежно сбогом, но без видима злоба. Жана се поклони като пред олтар, тя също се готвеше да се сбогува. Госпожа Дьо Мизери влезе.
— Госпожо — обърна се тя към кралицата, — Ваше величество не е ли определила час на господата Бьомер и Босанж?
— А, вярно, добра ми Мизери, вярно. Да влязат. Останете още, госпожа Дьо ла Мот, искам кралят да се помири с вас.
Докато изричаше тези думи, кралицата наблюдаваше в отсрещното огледало израза на лицето на Андре, която бавно отиваше към вратата на просторния кабинет. Мария-Антоанета може би искаше да подразни ревността й, като показваше, че покровителства новодошлата. Андре, която не бе нито начумерена, нито учудена, изчезна зад завесата.
— Стомана! Стомана! — извика кралицата и въздъхна. — Да, като стомана са тези Таверне, но също и като злато. А, господа бижутери, добър ден! Какво ново носите? Знаете добре, че нямам пари.
41.
Изкусителката
Госпожа Дьо ла Мот бе застанала на поста си права и наблюдаваше, като се правеше на скромна жена, на която са позволили да остане и да слуша. Господата Бьомер и Босанж, в официално облекло, се представиха на аудиенция при владетелката. Като се поклониха много пъти, те се приближиха до креслото на Мария-Антоанета.
— Бижутери — изведнъж каза тя, — идват тук само да говорят за скъпоценни украшения. Попадате в лош момент, господа.
Господин Бьомер взе думата, защото обикновено той разговаряше от името на съдружието.
— Госпожо — отвърна той, — ние изобщо не идваме да предлагаме стоки на Ваше величество, бояхме се да не бъдем недискретни.
— О! — възкликна кралицата, която вече съжаляваше, че е проявила невъздържаност. — Да се видят украшения, не означава да бъдат купени.
— Без съмнение, госпожо — продължи Бьомер, подбирайки думите си, — ние идваме да изпълним един дълг и това ни прави по-уверени.
— Дълг… — учуди се кралицата.
— Отнася се за това хубаво колие от диаманти, което Ваше величество не благоволи да приеме.
— А, добре… колието. Ето, пак дойдохме на въпроса — каза Мария-Антоанета и се засмя.
Бьомер прие сериозен вид.
— Колието наистина е красиво, господин Бьомер — продължи кралицата.
— Толкова красиво, госпожо — каза нерешително Босанж, — че единствено Ваше величество е достойна да го носи.
— Утешавам се — леко въздъхна Мария-Антоанета, което не убягна от вниманието на госпожа Дьо ла Мот, — че струваше… един милион и половина, нали, господин Бьомер?
— Да, Ваше величество.
— В това време на ласкателство, в което живеем — продължи кралицата, — когато сърцата на хората са охладнели, както слънцето не грее за Бога, няма вече владетел, който може да купи диамантено колие за един милион и петстотин хиляди ливри.