История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Междувременно ариергардите на танковите му колони напредват толкова бързо, че лишават британците от всякаква надежда да дадат временен отпор при Фука. Те пристигат с такава бързина на шосето там, че на 28 юни вечерта застигат и разгромяват останките от една индийска бригада, които са разпилени още в началото на атаката, а на следващата сутрин вкарват в капан избягалите от Матрух колони. 90-а лека дивизия, която помита противника при Матрух, подновява настъплението си на изток по крайбрежния път и настига ариегардите на танковите колони. На следващата сутрин, 30 юни, Ромел пише въодушевен на жена си: „Остават само още 150 км до Александрия!“ До ве-черта с само на 100 км от целта и ключовете към Египет като че ли скоро ще бъдат в ръцете му.
Двайсета глава
Обрат в Африка
На 30 юни германците приближават позициите при Ал Аламейн, напредвайки сравнително малко, докато чакат да пристигнат италианците. Тази кратка пауза за събиране на силите проваля шансовете на Ромел. Същата сутрин останките от британските танкови бригади все още са в пустинята южно от крайбрежния път, без да си дават сметка, че са изпреварени от танковете на Ромел. Само твърде разреденият строй на преследващите сили ги спасява от възможността да паднат в капана, преди да намерят убежище на позициите при Аламейн.
Краткото спиране на Ромел може би е предизвикано от грешни сведения на разузнаването за войските, които отбраняват тази позиция. В действителност тя се състои от четири укрепени лагера, разпрострели се на 52 км между крайбрежието и стръмнината на голямата падина Катара, и поради солените блата и меката почва не предоставя много възможности за обходна маневра по фланговете. Най-големият и най-силен укрепен военен лагер се намира на брега при Аламейн и се заема от 1-ва южноафриканска дивизия. Следващият, който е подобен на него, се намира на юг и е наскоро построен при Деир ел Шейн. Той се заема от 18-а индийска бригада. Третият, на 11 км по-нататък, е лагерът Баб ел Катара (наричан от германците Карет ел Абд) и е защитаван от 6-а новозеландска бригада. На 23 км от него е лагерът Накб ел Дуейс, отбраняван от 5-а индийска бригада. Разстоянията между тях се защитават от верига малки мобилни колони, съставени от тези 3 дивизии и останки от 2-те, които са били в гарнизона на Марса Матрух.
При съставянето на плана за атака на 1 юли Ромел не знае за съществуването на новия укрепен лагер при Деир ел Шейн. Не му е известно също, че е изпреварил в настъплението си отстъпващите британски танкове и те току-що са пристигнали в Аламейн. Затова предполага, че вероятно ще бъдат раз-положени на юг, за да прикриват този фланг. Разчитайки на това, той планира стремителна атака в това направление, която да бъде последвана от бърз завой на корпус „Африка“ на север, за да извърши пробив в ивицата между Аламейн и Баб ел Катара. Обаче корпус „Африка“ се натъква на неизвестния му укрепен лагер при Деир ел Шейн и е задържан до вечерта, когато успява да го превземе и да плени повечето от защитниците му. Те се държат достатъчно дълго, като провалят плановете на Ромел за бърз пробив и последващо бързо разширяване. Британските танкове пристигат на полесражението твърде късно, за да спасят укрепения лагер, но тяхната закъсняла поява помага да бъде спряно настъплението на корпус „Африка“. Ромел заповядва да се напредва на лунна светлина, обаче намеренията му са осуетени от британската авиация, която се възползва от лунната нощ, за да бомбардира и да разпръсне германските снабдителни колони.