История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Преценката на Ромел се оказва съвсем вярна. Британците продължават серията от частични атаки срещу неговите позиции, като понасят тежки загуби. Подобни директни атаки се оказват най-лошата предпазна мярка. Докато ги отбива, той превзема изолираната позиция при Сиди Муфтах, заемана от 150-а пехотна бригада, която се намира зад гърба му, и разчиства коридор през минното поле за снабдяването си.
Четири дни по-късно, на 5 юни, Ричи предприема широкомащабна атака срещу позицията на Ромел. И отново вкарва силите си на части, а защитниците се възползват от предоставените им дълги интервали от време за да се прегрупират и да укрепят позициите си. Комплексният нападателенплан има редица недостатъци и се превръща в разочароваща поредица от директни атаки, които една след друга са отбити. До втората нощ британската танкова мощ е стопена от загуби и повреди и от 400 техните танкове остават 170. На всичко отгоре, като се възползва от объркването на нападателите, още първата вечер Ромел предприема внезапна контраатака, с която разпилява една от бригадите на 5-а индийска дивизия, а след това клещите се затварят зад гърба на друга бригада, която е унищожена на следващия ден заедно с цялата артилеррия, оказваща огнева подкрепа на дивизията. Залавянето на 4 артилерийски полка и на 4000 военнопленници е много важна придобивка.
Докато операцията продължава, британските танкови бригади са притис-нати до стената. Опитите им да се притекат на помощ са откъслечни и неко-ординирани. Липсата на организация се засилва още повече, след като коман-дирът на 7-а танкова бригада Месърви е прогонен от арената предишната вечер, когато щабът на 5-а индийска дивизия е превзет от германските танкове. В тази битка той на два пъти напуска сцената.
По същото време Ромел откъсва друг важен сектор от позициите на 8-а армия. На 1 юни вечерта, веднага след като разгромява британците при Сиди Муфтах, той изпраща една германска бойна група и дивизията „Триест“ да атакуват все още изолираните британски позиции при Бир Хашейм на южния фланг, които са заети от 1-ва бригада „Свободна Франция“. Тя обаче оказва такава яростна съпротива, че Ромел е принуден да поеме лично командването на атакуващите сили и да каже: „Никъде другаде в Африка не ми е бил даван толкова твърд отпор“. Едва на десетия ден той успява да извърши пробив като повечето французи успяват да се измъкнат под прикритието на нощта.
Сега Ромел има възможност да направи нов, по-дълъг скок. Въпреки че британските танкови бригади получават подкрепления и разполагат с общо 330 танка — над два пъти повече от останалите танкове на корпус „Африка“ увереността им е много разколебана и германците предусещат победата. На 11 юни Ромел атакува на изток и на следващия ден притиска две от трите британски танкови бригади между своите танкови дивизии, принуждавайки британците да се бият натясно, като може да ги обстрелва от две страни. Те може би биха положили повече усилия да се измъкнат от капана, ако не бяха останали без командир, тъй като Месърви отново е изолиран от войниците си — за трети път в продължение на три седмици, когато е на път да се срещне с командващия армията. До ранния следобед на 12 юни двете танкови бригади попадат в капан и само част от тях успяват да се измъкнат, а третата бригада, която им идва на помощ, понася тежки загуби от заелите добри позиции гер-манци. На 13 юни Ромел се насочва на север и прогонва британците от укре-пения лагер „Найтсбридж“, като същевременно продължава да преследва ос-таналите британски танкове. До вечерта те остават едва 100. За първи път Ромел има числено превъзходство в танкове и тъй като е господар на положе-нието на бойното поле, за разлика от британците има възможност да се възста-нови и да поправи много от повредените си танкове.
Двете дивизии, които са на позиции при отбранителната линия Ел Газал, саизправени пред опасността да бъдат отрязани и да попаднат в капан, тъй като на 14 юни Ромел изпраща корпус „Африка“ на север покрай Акрома да отреже пътя край брега. Но германците са забавени от минното поле там и успяват да го преминат едва късно следобед. Междувременно екипажите на танковете са толкова уморени, че заспиват на мястото, където са спрели за през нощта, без да обръщат внимание на призивите на Ромел да продължат настъплението и да прекъснат крайбрежното шосе. Това е много щастливо обстоятелство за 1-ва южноафриканска дивизия, чиито моторизирани конвои успяват да се изтеглят обратно по шосето през нощта. Част от ариергарда им е отрязан, когато сутринта германските танкове се втурват към морето. Другата дивизия на позиция при линията Ел Газал — 50-а британска, успява да се измъкне само благодарение на пробива, който извършва в италианския фронт, след което прави широк кръг, движейки се първо на юг, а после — на изток към границата. 1-ва южноафриканска дивизия, след като успява да се измъкне по крайбрежния път, също продължава да отстъпва към границата, която е отдалечена на повече от 160 км и е на 110 км от Тобрук.