История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Бързото отстъпление на британците от границата още преди пристигането на Ромел там оправдава и потвърждава ползата от смелата му стъпка. Това е най-поразителната демонстрация на влиянието на бойния дух. Потвърждава се и често цитираната фраза на Наполеон, че „във война съотношението между моралния и материалния фактор е три към едно“. Когато Ричи решава да напусне границата, „за да спечели време от разстоянието“, както телеграфира на Окинлек, той разполага там с 3 почти непокътнати пехотни дивизии, четвърта дизия на път и има три пъти повече годни за действие танкове, отколкото корпус „Африка“.
Шокът от новината, дошла от Тобрук, кара Ричи да се откаже от всякакъв опит да задържи позициите на границата — решение, което взема в нощта на 20 юни, шест часа преди решението на Клопър да се предаде.
Намерението на Ричи е да даде отпор при Марса Матрух и там с бой да реши проблема с помощта на върнатите от границата дивизии, подсилени от 2-ра новозеландска дивизия, която току-що е пристигнала от Сирия. Вечерта на 25 юни Окинлек поема прякото командване на 8-а армия от Ричи. След като обсъжда проблема с началника на щаба си Ерик Дормън-Смит, той отменя заповедта да се задържи укрепената позиция при Матрух и решава даводи по-мобилна битка в района на Ал Аламейн. Това е трудно решение като не само означава трудности по прехвърлянето на войски и запаси, но и ще предизвика ново безпокойство в Уайтхол. Въпреки това Окинлек го взема, като показва хладнокръвие и здрави нерви. Макар по-нататъшното отстъпление да не е оправдано от гледна точка на материалното равновесие на силите, то вероятно е било разумно с оглед на твърде слабата позиция при Марса Матрух, която лесно е можела да бъде заобиколена, както и от гледна точка на възстановяването на бойния дух. Макар пристигащите от границата войски да не са съвсем паднали духом, увереността им е разколебана и те са объркани. Генерал-майор сър Хауард Кипънбъргър, командващ новозеландските войски и военен историк, който ги наблюдава, като пристигат в района на Матрух, ги определя като „толкова объркани и неорганизирани“, че „не вижда нито една обособена като самостоятелна единица част нито в пехотата, нито в артилерията, нито при танковете“. Ромел не им е дал време да се прегрупират и скоростта, с която ги преследва, обезсмисля намерението на Ричи да напусне границата, „за да спечели време от разстоянието“.
След като получава „зелена светлина“ от Рим, през нощта на 23 срещу 24 юни Ромел преминава границата, пресичайки на лунна светлина пустинята. До вечерта на 24 юни той изминава повече от 160 км, достигайки крайбрежното шосе източно от Сиди Барани, като следва по петите британците, макар да успява да застигне само малка част от ариергарда им. До следващата вечер е близо до позициите, които британците са заели при Матрух и южно от него.
Поради лекотата, с която Матрух може да бъде заобиколен, мобилните сили на 13-и корпус (под командването на Гот) са заели позиции в пустинята на юг, подкрепяни от новозеландската дивизия, а защитата на Матрух се осигурява от 10-и корпус на Холмс (с 2 пехотни дивизии). Между двата корпуса има празнина от 15 км, защитена от минно поле.
Германците не спират, за да се подготвят внимателно за атака. Поради липсата на сили Ромел трябва да разчита на бързината и изненадата. Докато британците събират близо 160 танка (почти половината от които от типа „Грант“), той разполага само с 60 германски танка (една четвърт от които леки Т-II) и шепа италиански танкове. Общата численост на пехотата от 3 германски дивизии е само 2500 души, а на 6 италиански дивизии — само 6000 души. Влизането в атака с толкова слаби сили е чиста лудост, но лудостта печели, подпомогната от бойния дух плюс бързината.
3-те много оредели германски дивизии, които са начело, започват атаката следобед на 26 юни. 2 от тях се отправят точно срещу празнината, за която вече стана дума. 90-а лека дивизия има късмет да се насочи там, където минният пояс е най-рядък, и до полунощ вече е на 20 км зад него, а на следващата вечер стига крайбрежното шосе и така блокира прекия път за отстъпление от Матрух. На 21-ва танкова дивизия й е нужно повече време, за да премине през двойното минно заграждение, на което се натъква, но на разсъмване изминава 30 км навътре, а след това се насочва към тила на новозеландската дивизия при Минкар Каим, разпилявайки част от транспортните й средства, преди да бъде спряна. На юг 15-а танкова дивизия се натъква на британски танкове и е задържана от тях през по-голямата част на деня. Обаче бързото дълбоко проникване на 21-ва танкова дивизия и заплахата, която тя представлява за пътя на британците за отстъпление, принуждават следобед Гот да даде заповед за изтегляне, което скоро се превръща в хаотично бягство. Новозеландската дивизизия е оставена в изолация, но след настъпването на тъмнината тя успява да си пробие път през слабото противниково обкръжение. 10-и корпус при Матрух почти до разсъмване на следващия ден — 9 часа, не е предизвестен за отстъплението на 13-и корпус, след като пътят му за отстъпление е блокиран. Близо две трети от силите при Матрух успяват да се измъкнат през следващата нощ, като правят пробиви на юг на малки групи под прикритието на мрака. Но 6000 души падат в плен — повече от цялата ударна сила на германците, като оставят след себе си огромно количество запаси и снаряжение в ръцете на Ромел.