История на Втората световна война

Перспективите изглеждат още по-добри, тъй като с тази допълнителна бригада и с новите попълнения в другите части 8-а армия вече разполага с близо 400 танка в театъра на бойните действия. Танковите сили на Ромел са дори по-малко, отколкото предполагат противниците му — корпус „Африка“ е останал само с 30 танка. Но благодарение на късмета или на добрата оценка на обстоятелствата те се намират точно на мястото, където е насочен главният британски удар, а и само малка част от английските танкове действително е използвана за действия в тази посока.

Този път планът на Окинлек е да пробие центъра на противника с атака на пехотата на широк фронт през нощта. Предвижда се 5-а индийска дивизия да напредне направо по хребета Рувейсат и в долината южно от него, след като съпротивата там намалее благодарение на флангова атака на новозеландската дивизия от север. След това с настъпването на деня новата 23-та танкова бригада трябва да си пробие път до края на долината при Ел Миреир, а след това 2-ра танкова бригада да мине оттам, за да разшири пробива. Това е добре съставен план, обаче е нужно изпипване на подробностите от страна на преките командири, които не правят това. Следващите стъпки не са добре координирани на съвещанието на командващите корпусите и подчинените на Гот не са наясно с ролите си.

Атаката започва през нощта на 21 юли и новозеландците достигат целта си. Тогава германците ги контраатакуват в тъмнината и предизвикват хаос. С настъпването на деня те разбиват излязлата най-отпред новозеландска бригада, докато 22-ра танкова бригада, която трябва да защитава фланга на новозеландското настъпление, се появява на сцената, тъй като за разлика от германците нейният командир заявява, че танковете не могат да се придвижват в тъмнината.

Междувременно нощната атака на 5-а индийска дивизия не успява да постигне целите си. По-лошото е, че не успява да разчисти свободно пространство в минните заграждения за настъпващата след нея 23-та танкова бригада.

Когато сутринта се втурват напред, нейният 40-и и 46-и кралски полк срещат отстъпващите индийци, но не са наясно дали мините по пътя им са прочисте-ни. Така те храбро продължават настъплението си, печелейки възхищението на новозеландците, но скоро установяват, че в минното поле не е разчистено свободно пространство и че са попаднали в троен капан — подложени са на силен обстрел от германските танкове и противотанкови оръдия точно когато се натъкват на минното заграждение, и не могат да се измъкнат. Успяватда се завърнат само 11 танка. Единствената полза от тази злополучна атака е, че тези 2 новопристигнали полка помагат да бъде възстановено доверието на пехотата в танкистите и особено доверието на новозеландците, че въпреки крайната им предпазливост няма да бъдат изоставени от тях. Другия полк на бригадата също показва при атаката на север, че може да му се гласува дове-рие. Цената за това обаче е тежка — този ден са загубени общо 118 танка срещу само 3 германски. Въпреки това британската танкова мощ е 10 пъти по-голяма, отколкото на Ромел. Но неуспехът на първата атака има толкова обезкуражаващ ефект, че британците не правят почти никакви усилия да я подновят и да използват превъзходството си.