История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Този ден — сряда, 1 юли, е най-опасният момент от битката в Африка. Именно този ден може да бъде смятан за повратен момент в по-голяма степен, отколкото отблъскването на подновената атака на Ромел в края на август или битката през октомври, която завършва с отстъплението на Ромел — сра-жението, което поради явно по-драматичния си изход става известно като „битката при Аламейн“. В действителност има поредица от „битки при Ала-мейн“ и първата от тях е най-решаваща.
Новината, че Ромел е стигнал Аламейн, принуждава британския флот да напусне Александрия и да се оттегли през Суецкия канал в Червено море. В Кайро от комините на сградата, където се намират военните щабове, се издигат облаци дим, когато набързо се изгаря документацията. Войниците мрачно наричат деня „Пепелната сряда“. Ветерани от Първата световна война си спомнят, че това е първият ден на офанзивата при Сома през 1916 г., когато британската армия губи 60 000 души — най-голямата загуба в историята й.
Като гледат черната пепел от изгорената хартия, хората в Кайро, естествено, си мислят че британците бягат от Египет, а железопътната гара е обсадена от тълпи, които искат да заминат. Когато научава тези новини, светът решава, че британците са загубили войната в Близкия изток.
Обаче с настъпването на нощта ситуацията на фронта става по-обнадеждаваща и защитниците — по-уверени за разлика от настроението в тила на фронта.
Ромел продължава атаката си на 2 юли, но корпус „Африка“ има по-малко от 40 годни за действие танка, а войниците са уморени до смърт. Подновената му атака започва следобед, но скоро е спряна, когато се натъква на 2 големи формации британски танкове — едната е на пътя на атаката, а другата заобикаля нейния фланг. Окинлек хладнокръвно преценява ситуацията, дава си сметка за слабостта на атакуващите сили на Ромел и планира акция, с която се надява да нанесе решителен контраудар. Планът му не е изпълнен така, както е бил замислен предварително, и спънките при изпълнението изпаряват надеждите му, но въпреки това проваля намеренията на Ромел.
Ромел прави нов опит на 3 юли, но дотогава корпус „Африка“ е останалсамо с 26 годни за бой танка. Сутринта настъплението му на изток е спряно от британските танкове, но следобед е направен нов опит, благодарение на което са изминати 15 км. Опитът на дивизия „Ариете“ да се съедини с германските части, също е неуспешен. По време на сражението 19-и новозеландски батальон залавя с внезапна контраатака срещу фланга и почти цялата артилерия на дивизия „Ариете“, а останалите „панически си плюят на петите“. Този провал е сигурен знак за крайно изтощение.
На следващия ден, 4 юли, Ромел мрачно пише: „Съпротивата е прекалено силна, а нашите сили са изчерпани“. Неговите атаки не само че са отбити, но им се отговаря и с тежки контраудари. Войниците му са прекалено уморени и са твърде малко, за да могат да направят нов опит. Той е принуден да отмени атаката, за да им даде възможност да си поемат дъх, въпреки че това дава на Окинлек време да докара подкрепления.
Освен това Окинлек отново има инициативата и е на път да постигне ре-шителен обрат още преди подкрепленията да пристигнат. За този ден неговият план, в общи линии, е същият, както и за предишния — да спира атаката на танковата армия със силите на 30-и корпус на Нори, докато на юг 13-и корпус на Гот напредне през вражеския тил. Обаче сега основната част от танковите сили се намира на север при 30-и корпус, а в състава на 13-и корпус е включе-на реорганизираната наскоро 7-а танкова дивизия, наричана „лека танкова дивизия“, в която има моторизирана бригада, бронирани коли и танкове „Стю-арт“. Липсва й ударна мощ, но тя е достатъчно мобилна, за да настъпва бързо на широк фронт, заобикаляйки тила на противника, докато силната новозеландска дивизия атакува неговия фланг.
За съжаление липсата на секретност при радиовръзката позволява на гер-майските подслушвателни служби да засекат разговорите на британците и да предупредят Ромел за плана на Окинлек. 21-ва танкова дивизия е изтеглена назад, за да посрещне обходната маневра, и това противодействие може би засилва колебанието, което преките командири показват при изпълнението на решителните намерения на Окинлек. Подобно колебание личи и в северния сектор. Когато 21-ва танкова дивизия се връща назад, някои от танковете „Стюарт“ на 1-ва танкова дивизия тръгват напред и това незначително на-стъпление постига много значителен резултат — внезапна паника сред ореде-лите войници на 15-а танкова дивизия (чиято боева мощ се състои от 15 танка и 200 стрелци). Подобна паника сред коравите германски войници показва колко пренапрегнати са били. Нищо не е направено обаче, за да се използва възможността за обща атака, която е можела да се окаже решаваща. Същата нощ Окинлек още по-категорично заповядва да се продължи атаката, заявявайки: „Задачата ни продължава да е разгромяването на противника колкото е възможно по на изток, като не му се позволява да се измъкне здрав и читав… На врага не трябва да се позволява да си поеме дъх…8-аармия да атакува и да разгроми противника на сегашните му позиции“. Той обаче не успява да предаде високия си боен дух надолу „по веригата на ко-мандването“. Придвижил е тактическия си щаб по-близо до щаба на 30-и корпус, но това е почти на 30 км зад фронтовата линия и на също толкова от щаба на 13-и корпус на юг. Щабът на германските танкови части се намира само на 10 км зад линията на фронта и Ромел често стои при войниците си, като ги ободрява с личното си присъствие. По-ортодоксалните военни, както германски, така и британски, го критикуват за честите отсъствия от щаба и за склоността му да контролира директно хода на боя. Но това пряко участие, въпреки че му носи някои неприятности, е основната причина за големите му успехи. То е практическа реализация на схващанията за воденето на съвременната война и за влиянието, което имат великите капитани в миналото.