История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Такова продължително отстъпление противоречи на намеренията на Окинлек и той нарежда на Ричи 8-а армия да се прегрупира и да заеме позиции западно от Тобрук. Обаче Ричи не успява да докладва на главнокомандващия си, че дивизите от линията при Ел Газал отстъпват към границата, и докато Окинлек разбира това, вече е много късно да ги спре. Това е още по-лошо за британските части и те „падат от два стола на земята“.
На 14 юни, когато британците отстъпват, Чърчил изпраща телеграма, в която изрично подчертава: „Не може да става и дума да отстъпим от Тобрук“.
Той повтаря това предупреждение с телеграми на 15 и 16 юни. Този съвет от далечния Лондон става причина за най-голямата грешка, защото прибързаното оставяне на част от 8-а армия в Тобрук, докато останалите се изтеглят към границата, дава на Ромел възможност да разгроми останалите в Тобрук сили, преди да организират добре отбраната си.
След като стига крайбрежието, Ромел отново се обръща бързо на изток и танковете му заобикалят Тобрук, като превземат или изолират укрепените лагери на 8-а армия и се отправят към летищата при Гамбут източно от Тоб-рук. В това настъпление те разпиляват останките от британските танкови бригади, които след това отстъпват към границата. Ромел още не ги преследва, тъй като веднага след като си осигурява контрол над летищата при Гамбут, насочва силите си обратно на запад и с изумителна бързина атакува Тобрук. Подсиленият гарнизон в Тобрук се състои от 2-ра южноафриканска дивизия (която включва 11-а индийска бригада) под командването на генерал Клопър и 32-ра армейска танкова бригада със 70 танка. Като виждат че танковите сили на Ромел се насочват на изток, те не очакват да бъдат атакувани и не са готови да го посрещнат.
В 5,20 часа сутринта на 20 юни секторът в югоизточния периметър на отбраната е подложен на ураганна бомбардировка от артилерия и пикиращи бомбардировачи, последвана от пехотна атака. В 8,30 часа сутринта герман-ските танкове нахлуват през пробива в защитата. Ромел лично присъства там, за да ускори разширяването на пробива. Следобед танковите части преодоляват съпротивата на обърканите защитници и влизат в Тобрук. До сутринта гарнизонният командир генерал Клопър стига до заключението, че продължа-ването на съпротивата е безнадеждно, а отстъплението — невъзможно, и взема съдбоносното решение да се предаде. Въпреки че някои малки групи успяват да се спасят, 35 000 души падат в плен.
Като последица от тази катастрофа оцелелите части на Ричи отстъпват спешно към Египет, следвани по петите от Ромел. Той е много облагодетелстван в преследването от огромните запаси, които пленява в Тобрук. Според началник-щаба на корпус „Африка“ Байерлайн 80 % от транспорта на Ромел по това време се състои от пленени британски превозни средства. Макар че тази голяма придобивка му осигурява транспорт, гориво и храни, за да поддържа мобилността си, тя не възстановява боеспособността му. Когато на 23 юни корпус „Африка“ стига границата, той има само 44 годни за действие танка, а италианците — само 14. Въпреки това Ромел е решен отново да преследва „бягащата тълпа“.
Един ден след падането на Тобрук фелдмаршал Кеселринг пристига със самолет от Сицилия, за да се противопостави на по-нататъшно настъпление в Африка и да настоява за връщане на самолетните части за атака срещу Малта, каквато е предварителната уговорка. Италианското Върховно командване в Африка също не е склонно настъплението да продължи и на 22 юни. Бастико дава на Ромел заповед да спре, на което Ромел отговаря, че няма да приеме съвета и на шега кани по-вишестоящия от него да обядват заедно в Кайро. Той може да си позволи такава волност след победата, още повече че от Хитлер идва вест за повишаването му в чин фелдмаршал като награда за успеха. Същевременно Ромел се обръща директно към Мусолини и Хитлер с молба да му разрешат да продължи. Хитлер и военните му съветници имат големи съмнения за нападението срещу Малта, чувствайки, че италианският военен флот няма да ги подкрепи пред лицето на британските военноморски сили и че германските парашутни части, хвърлени над Малта, ще останат там без доставки и подкрепления.
Месец преди това, на 21 май, Хитлер решава, ако Ромел успее да превземе Тобрук, атаката срещу Малта — операция „Херкулес“, да отпадне. Мусолини също приема с облекчение варианта за не толкова трудна алтернатива на теж-ката задача, каквато е операция „Херкулес“, и с готовност приема една по-блестяща перспектива. Така рано на 24 юни Ромел получава радиограма: „Ду-чето одобрява намерението на германската танкова армия да продължи да преследва врага в Египет“. Няколко дни по-късно Мусолини пристига със самолет в Дерна, следван от друг самолет, който пренася бял кон за триум-фалното му влизане в Кайро. Според италианските архиви дори Кеселринг се съгласява, че влизането в Египет е за предпочитане пред нападението срещу Малта.