История на Втората световна война

На 6-и юли 13-и корпус прави малко, а 30-и корпус — още по-малко за из-пълнение на заповедите на Окинлек. Бригадите на новозеландската дивизия, които са определени да играят водеща роля в атаката срещу ариергарда на Ромел, не са уведомени за намеренията на своя главнокомандващ и за очак-ваните от тях решителни действия. Окинлек може би с основание търпи кри-тика, че е оставил основното ядро на танковите сили при 30-и корпус, вместо да ги изпрати да помогнат на настъплението на 13-й корпус в тила на противника. Обаче малко вероятно е те да бяха използвани там по-ефикасно, отколкото в центъра, където една мощна атака срещу слабия противник лесно би постигнала успех. Сега 1-ва танкова дивизия разполага само с 39 танка, 14-а танкова дивизия е изправена срещу британците само с 15, а целият корпус „Африка“ има не повече от 30 танка.

Най-доброто извинение и най-вярното обяснение са умората от дългото напрежение. Това е факторът, който в тази първа критична фаза решава в крайна сметка въпроса за настъпилия застой.

Отначало това вероятно е от полза за германците и италианците, но впос-ледствие се превръща в техен основен минус. Положението на британците не е толкова отчайващо, колкото изглежда на пръв поглед, докато към 5 юли силите на Ромел са по-близо до пълен крах, отколкото до пълна победа. По време на последвалото кратко затишие пристигат остатъците от италианските пехотни дивизии и заемат позиции в северния сектор, като така освобождават германците да предприемат планираното от Ромел настъпление в южния сектор. На 8 юли, когато той е на път да атакува, боевата мощ на неговите 3 германски „дивизии“ възлиза на 50 танка и около 2000 пехотинци, докато на 7-те италиански „дивизии“ е само 54 танка и около 4000 пехотинци.