История на Втората световна война

Самият Ромел се спасява на косъм от плен при едно пътуване с колата си а когато се завръща в щаба, установява, че в негово отсъствие той е бил превзет от британците. Корпус „Африка“ остава само със 150 годни за действие танка, а италианците — с 90, докато британците все още разполагат с 420. След още един неуспешен ден Ромел заповядва на войските си да заемат отбранителни позиции, но те са твърде несигурни, тъй като се намират отвъд укрепената линия Ел Газал, а британският гарнизон и широките минни полета са ги откъснали от останалите му сили. Да се сражаваш с гръб, притиснат до стената е твърде неприятно, но да се сражаваш с гръб към минно поле, е още по-лошо.

През следващите дни британската авиация засипва с бомби тази позиция, която е наречена сполучливо „Врящия котел“, докато 8-а армия я атакува на земята. Вестниците са пълни с възторжени съобщения, че Ромел е в капан, а в британското военно командване са уверени, че скоро ще се справят с него и че капитулацията му е неизбежна.

Но през нощта на 13 юни картината коренно се променя. На 14 юни Ричи напукса линията Ел Газал и започва бързо да отстъпва към границата, с което оставя в изолация силите в Тобрук. До 21 юни Ромел успява да превземе тази крепост с намиращите се в нея 35 000 души заедно с огромните й запаси. Това е най-тежката британска катастрофа във войната, като се изключи падането на Сингапур. На следващия ден останките от 8-а армия изоставят позициите си при границата до Солум и бързо отстъпват на изток през пустинята, а Ромел ги преследва по петите.

Каква е причината за този драматичен обрат. Рядко е имало толкова заплетена битка, а и нишките досега не са разплетени напълно. Загадката на „Врящия котел“ продължава да държи в недоумение онези, които се опитват да я представят от британска страна. Тя става още по-загадъчна от митовете, които се разказват за нея.

Освен мита, че Ромел е имал повече танкове, друг мит е, че равновесието на силите се е променило и британците са загубили повечето от танковете си само в един фатален ден — 13 юни. В действителност това е само кулминацията на поредица от катастрофални дни. Ключът към разгадаване на загадката при „Врящия котел“ може да се намери в записките на Ромел. На 27 май вечерта той пише: „Въпреки несигурната позиция и трудностите, които имахме, продължавах да бъда изпълнен с надежди за изхода на битката, защото Ричи хвърли танковете си в сражението постепенно и така ни даде възможност да им се противопоставим с нашите танкове… Те не трябваше да постъпват толкова глупаво, като разделят силите си…“ По-нататък той пише, че е заел тази на пръв поглед опасно открита отбранителна позиция… „предполагайки, че британците няма да се осмелят да използват по-значителна част от танковите си формации, за да атакуват италианците при отбранителната линия Ел Газал (докато силни германски танкови сили за заели позиции, застрашаващи техния тил)… Затова предвидих, чебританските механизирани бригади ще продължат да си блъскат главата в на-шия добре организиран отбранителен фронт и така да изразходват силите си“39