История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
След четиридневно прекъсване за реорганизация и прегрупиране е направен още един опит за пробив в позициите на Ромел с атака на север. Тя започва добре — австралийците превземат хребета Митейрия на лунна светлина, а намиращата се на юг от тях 50-а дивизия също прави добър старт. Но коман-дирът на 1-ва танкова дивизия, която трябва да ги последва през пробива, е недоволен, че не е разчистено достатъчно широко пространство в минното поле. Забавянето му проваля развитието на цялата атака. Едва късно сутринта танковете започват да се придвижват през минното поле, но тогава са пре-срещнати от втурналите се на север германски танкове. Пехотата в далечния край на минното поле е откъсната от останалите части, а след това е покосена от една контраатака. Междувременно австралийците също са прогонени от хребета и част от тях също попадат в капан.
Окинлек неохотно решава да прекрати атаката. Много от войниците показват признаци на изтощение след продължителните сражения и без особена съпротива капитулират, ако попаднат в обкръжение. Освен това става ясно, че отбраняващите се германци имат предимство на такъв ограниченфронт и че то ще се увеличи с подкрепленията за Ромел, които най-после започват да пристигат. В началото на август танковата му мощ е увеличена пет пъти в сравнение с това, което е била на 22 юли.
Въпреки че битката има разочароващ резултат за британците, тяхното положение е много по-добро, отколкото в началото. Последното изречение от описанието, което дава Ромел за нея, е и окончателната присъда за нея: „Въпреки че британските загуби в тази битка при Аламейн бяха по-големи от нашите, цената, която плати Окинлек, не беше чак толкова висока, защото важното за него беше да спре настъплението ни, и за съжаление той успя“42 Въпреки че в сраженията през юли при Ал Аламейн 8-а армия дава 13 000 жертви, тя взема над 7000 пленници, между които над 1000 германци. Цената е можела да бъде и по-ниска и спечеленото — повече, ако плановете са се изпълнявали по-убедително и ефикасно. Но дори и при тези резултати разликата между общите загуби на всяка от страните не е голяма, но Ромел има много по-малко възможности да попълни своите сили. Със сигурност това се оказва фатално, като се има предвид новите британски подкрепления, които продължават да пристигат в Египет.
От описанието на Ромел става ясно колко опасно близо до поражение е бил в средата на юли. Това става още по-ясно от собственото му признание в писмо до жена му на 18 юли: „Вчера беше особено труден и критичен ден. Отново се измъкнахме. Обаче дълго няма да можем да продължим така и фронтът ще се пропука. Във военно отношение това е най-трудният ми период. Разбира се, помощта е близо, но въпросът е дали ще доживеем да я видим“43 Четири дни по-късно още по-оредели, войниците му трябва да посрещнат още по-тежък удар и имат късмета да оцелеят.
В описанието на това сражение Ромел дава висока оценка за британския главнокомандващ: „Генерал Окинлек, който… лично пое командването при Ал Аламейн, ръкововоди своите сили с голяма вещина… Изглежда, преценява твърде хладнокръвно ситуацията и не позволява да бъде накаран да приеме «второкачествени» решения в никое свое действие. Това пролича особено при последвалите събития“44.
За съжаление всяко от последвалите „първокласни“ решения, които Окинлек взема ( с помощта на своя изобретателен началник-щаб Дорман-Смит), получава „третокласно“ изпълнение от неопитните преки командири. Важна причина за блокирането на поначало добрите планове е смесицата от подложе-ни на силно напрежение контингенти от различни страни на Британската общност. Друга причина е, че вниманието на командирите им постоянно е отвлича-но с припрени въпроси и предупреждения от правителствата на съответните страни. Въпреки че подобно безпокойство е съвсем естествено след трагичния опит от последните месеци, това засилва обичайните за войната търкания. Естествено есъщо така, че разочарованието от изхода на битката през юли би подновило впечатлението за лошо ръководство, довело до нещастието през юни, и засилва настроенията за необходимостта от драстични промени във висшето командване. Както обикновено, критиките са насочени към върха на йерархичната стълбица вместо към местата на по-ниско равнище, където са били направени пропуските и гафовете. Това оправдава необходимостта от възстановяване на самочувствието на войниците, което отново е разклатено от неуспеха на контраофанзивата на Окинлек. При тези обстоятелства една смяна на командването е най-лесният начин за повдигане на духа и може би има своето значение като стимулиращо средство, колкото и това да е несправедливо за сменения командир.
42
The Rommel Papers, p. 260.
43
The Rommel Papers, p. 260.
44
The Rommel Papers, p. 257.